Една държава с 4 официални езика и 26 кантона. Швейцария е известна с качествения си шоколад, сиренето на дупки, часовниците и банките си. Но може ли някой да се похвали, че я познава отвъд тези клишета?

  • Знаете ли защо швейцарците са богати, здрави и щастливи?
  • Защо е безсмислено да си говорите с тях за пари или за времето?
  • Как се ходи на гости у швейцарец?
  • Как се провеждат местните избори?
  • Кои са най-гениалните швейцарски изобретения, за които не сте и подозирали?
  • И защо в страната на неутралитета всеки притежава пистолет?

"Швейцария – сърцето на Европа" ни повежда на увлекателно пътешествие из най-открояващата се и криворазбрана държава. Швейцария е страна с богата история, културни противоречия и спиращи дъха природни гледки, където традицията и иновацията вървят ръка за ръка... Време е да разбием митовете и да разберем какво наистина означава да бъдеш швейцарец!

Дикън Бюс дълго време пише за списания като “Lonely Planet”, а по-късно работи като управител на книжарница. Родом от Хемпшир, но живее в Берн. Благодарение на успеха на международния му бестселър и познанията му относно Швейцария, Бюс е чест гост в различни медии, включително TEDx Talks.

Представяме ви откъс от "Швейцария – сърцето на Европа", Дикън Бюс, издателство "Ера":

Да прескочим през Средновековието

Долу, в крайезерното село Бауен, изглежда добра идея да си спестите два милиона души (или по-точно тяхната част от пътеката), като се качите в лодка. След двайсет минути сте на другия бряг. Тази втора лодка ме прехвърля на бърз ход през следващите сто години, през които швейцарците отново разгромяват австрийците. Това съперничество продължава и днес, макар и по-мирно. Най-отчетливо се забелязва при спортните събития: никоя зима не се смята за пълна, без да се сравни как са се представили австрийските и швейцарските плувци в различни състезания. Това е като Англия и Германия на футболното игрище, макар че швейцарците поне печелят по-често от англичаните.

Общият брой на медалите от зимните олимпиади е 232 за Австрия и 153 за Швейцария, което дълбоко наранява швейцарската психика. Но всъщност Швейцария се справя далеч по-добре на летните олимпийски игри благодарение на стрелбата, ездата, гребането и колоезденето. И никоя швейцарска историческа книга не е завършена, ако не отбелязва победата на швейцарците срещу Австрия в битката при Земпах през 1386 година. Това може да не говори нищо на повечето европейци, но швейцарците продължават да я отбелязват с честване всяка година. Това е техният Агинкур. Тази победа на практика осигурява тяхната независимост от Хабсбургската империя и репутацията им като страховити войници. В онези дни Швейцария не е примерното дете на Европа, а е войнствена като всички останали – завладява съседи, заграбва земя, води войни и отнася плячка и всичко това е напълно приемливо. И сега тази страховита военна машина ще изиграе важна роля в европейската история.

Годината е 1476 и една от най-богатите и могъщи сили е Бургундия под властта на херцог Шарл Смелия. Той властва над голяма част от Западна Европа – от Холандия и Белгия през северна Франция и Елзас надолу към Женева. Тъй като Франция и Англия са прекарали последното столетие във война, която ги е докарала до безизходно положение, а Германия и Италия са разделени на мънички държавици, пътят пред Бургундия е разчистен: тя спокойно може да поеме контрола над региона. За Шарл обаче всичко се обърква, когато решава да се бие с швейцарците, сега наброяващи жителите на осем кантона. Два пъти през тази година – през март в Грансон (истинско място въпреки странното име, което се произнася по френския начин и приблизително се римува с „шансон“) и през юни в Мюртан бургундците понасят тежки поражения, от които така и не се съвземат. Шарл обаче не е човек, който се отказва, и шест месеца по-късно прави нов опит, макар че трябва да си остане вкъщи. Загива на бойното поле в Нанси, убит от швейцарски войници, и Бургундия изчезва, погълната от Франция, която ще има водеща роля в европейските дела през следващите няколко века.

Лодката спира до Флюелен – оживено местенце в началото на езерото Ури, на половината път на Швейцарската пътека, в смисъл на изминато разстояние, а не време. На този участък от пътеката вече могъщата Конфедерация се състои от тринайсет кантона, както и от различни подчинени територии. Положението остава непроменено през следващите три века. Но макар че картата на Швейцария остава стабилна, с историята ѝ не е така. Три съдбоносни събития променят из основи страната толкова, че и до днес продължават да ѝ влияят. Това е идеалният момент за заслужена пауза със закъснял обяд и бърз скок през следващите триста години.

Откъде започва цялата работа с неутралитета

В историята на всяка страна има момент, в който тя се пресилва и търпи унизително поражение. Швейцария не е изключение. Великобритания има Суец, а Америка – Виетнам. Швейцария пък има Мариняно. След като разбиват бургундците, швейцарците започват да се перчат с военните си умения, пак смазват онези австрийци, след което превземат Милано от французите. През 1515 година французите отвръщат на удара близо до селцето Мариняно в Северна Италия и немислимото се случва: уж неуязвимите швейцарски войници са съкрушени в кръвопролитие. Паметното е не самото монументално поражение, а начинът, по който реагират швейцарците. За разлика от някои бъдещи световни сили, те не просто отиват да завладеят някого другиго, както правят британците след загубата на американските колонии. Нито пък продължават да се сражават, докато целият им свят бавно рухва, както правят римляните в продължение на няколко века. Не, те сключват мир с французите, връщат им Милано и решават да не се бият повече. Това не е швейцарският неутралитет такъв, какъвто го познаваме (това ще трябва да почака да бъде официално признато от силите на ХІХ век), а минава и време, преди всички швейцарци да спрат да се бият докрай; например бернчани не устояват на изкушението през 1536 година да превземат Во, но в крайна сметка Мариняно бележи последните крачки на швейцарската експанзия и първите – на швейцарския неутралитет.

Разбира се, има неща, които са по-важни от това, да не се биете. Например да печелите пари. И ако всичките ви силни млади мъже не са се запътили нанякъде да убият някого, накрая може да се сбият помежду си. Идеалният отговор е да ги предложите за наемници на всеки, който иска армия, така че с един куршум – два заека, макар да се надявате враговете да не вкарат куршуми в прекалено много от вашите хора. Защо да водите своя война, ако може да ви плащат да водите нечия чужда? И така, износът на човешка сила става един от най-ранните в Швейцария, с печат „Произведено в Швейцария“. При това не става въпрос за индивидуални доброволци, а за цели батальони, предлагани за наем от самите кантони. Имат си дори офицери.

Швейцарските войници продължават да се бият и да загиват за почти всички европейски сили и дори се бият едни с други, когато са наети от враждуващи страни. Мигът на най-голямата им слава е може би напразната им защита на двореца „Тюйлери“, когато загиват повече от шестстотин души – клане, увековечено днес в трогателния „Лъвски паметник“ в Люцерн. Швейцария забранява наемническите армии в средата на ХІХ век, но една реликва от онова време остава и до днес: Швейцарската гвардия на папата. От 1506 година досега тази елитна военна част охранява римския първосвещеник – невинаги успешно – и стои неподвижно пред фотоапаратите на милиони туристи. Новите попълнения трябва да са швейцарци, разбира се, но освен това задължително от мъжки пол, необвързани, на възраст между 19 и 30 години, в добро здраве и с „безупречна репутация“. Протестантите няма нужда да си правят труда да кандидатстват. Колкото до ярките им раирани униформи, Микеланджело очевидно няма нищо общо: противно на широко разпространеното мнение, те са измислени в началото на ХХ век и се основават на цветовете на фамилията Медичи.

Шотландците едва са свикнали с новата си репутация, когато изплува следващата велика идея – Реформацията, която стига до Цюрих през 1519 година. Както останалата част от Европа, страната се разделя по средата, както и кантонът Апенцел. Това разцепление на католици и протестанти разделя Швейцария и днес и представлява такава фундаментална част от културата ѝ, че следващата глава е посветена изцяло на него.

След отминаването на тези смутове швейцарците се наслаждават на относително спокойствие, без да пречат на никого. А после идва Наполеон.