23 на сто средно от гражданите на държавите членки на ЕС са пили поне един път антибиотик през изминалите 12 месеца. Това сочат актуални данни на Евробарометър в 27-те страни членки от февруари-март 2022 г. Това е най-ниското декларирано ниво на употреба на антибиотици от 2009 г. насам.

Данните варират - от 42 на сто в Малта до 15 на сто в Швеция и Германия. Около 8 на сто от антибиотиците са вземани без да бъдат предписани от лекар. Немалка част от европейците са ги приемали, за да лекуват вирусни инфекции или за "настинка", или за заболявания като пневмония или бронхит, при които първо трябва да се изолира причинителят на инфекцията (антибиотици по дефиниция действат само срещу бактериални инфекции, понякога се предписват превантивно при висок риск за развиване на такава).

Едва половината от участниците в проучванията са наясно, че антибиотиците не са ефективни при вируси. Най-често до употребата на тези медикаменти се прибягва за лечението на инфекция на уринарния тракт - 15 на сто, възпалено гърло - 13 на сто, бронхит - 12 на сто, грип - 10 на сто, температура - 10 на сто и COVID - 9 на сто.

Българите са на челните места по употреба на антибиотици. Страната ни е на трето място сред 27-те след Малта и Люсембург с 36 на сто.

Всеки трети - 33 на сто, казват, че са вземали антибиотик през последните 12 месеца. 87 на сто твърдят, че са им били предписани от лекар.

Всеки пети, или 20 на сто, ги е употребил за лечение на възпалено гърло. 30 на сто от българите са вземали антибиотици при COVID-19.

43 на сто смятат, че те помагат при вируси. 40 на сто - че имат ефект върху настинката.

78 на сто са наясно, че ненужното използване на антибиотици силно намалява ефективното им действие. 73 на сто казват, че знаят за страничните ефекти от употребата им.

Нови данни, публикувани днес от Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията (ECDC), показват, че в целия Европейски съюз, Исландия и Норвегия всяка година от резистентни на антибиотици инфекции умират над 35 000 души. Тези инфекции водят до допълнителни 1,5 млрд. евро разходи за здравеопазване и загуба на работоспособност в ЕС.