Паравоенната милиция "Сили за бърза подкрепа" (RSF) води брутална война в Судан – според репортажи и с европейски оръжия. Доказателства от изображения, анализирани от германската медия Report Mainz, подсказват, че милицията разполага с военна техника и муниции от Европа – включително от България. Откривани са както гранати и минохвъргачки от България и Румъния, така и военни автомобили от Германия, отбранителни системи от Франция, специални двигатели за военна техника от Англия.

Обвинения в тежки зверства

Наблюдатели на войната обвиняват милицията RSF в тежки зверства след превземането на Ел-Фашир. Споделени в интернет видеа показват бойци на RSF, усмихнати пред купища трупове; виждат се и безразборни разстрели. Снимките и видеата показват също: милицията изглежда добре въоръжена.

„Ясно е, че въоръжените сили в Судан получават постоянни доставки — по въздух и по суша“, казва Майк Люис. Експертът по въоръжения е изследвал задълбочено войната в Судан и по-рано е работил по поръчка на ООН по темата. „Знаем, че става дума за големи количества оръжия и муниции, военни автомобили и друга военна техника.“

Оръжейно ембарго срещу Судан

От 1994 г. за страната важи ембарго на ЕС. Всякакъв внос на европейско оръжие е строго забранен. И заобиколният маршрут през друга държава би бил нарушение на ембаргото.

В разследванията си Report Mainz попада на видеа и снимки, за които според описанието се твърди, че са възникнали в Судан и са от началото на войната. На една снимка се вижда мъж в униформа на RSF, който позира с пушка.

Report Mainz успява да го идентифицира: Адам А., който по време на заснемането се е намирал в столицата Хартум. Oръжието е автомат G36C от германската марка Heckler & Koch. Оръжейни експерти също разпознават оръжието в разговор с „Report Mainz“, както и на други две видеа, които показват друга разновидност на G36 в Судан.

Heckler & Koch пише в отговор на Report Mainz:

„Оръжията, показани на изпратените от Вас изображения, изглеждат като варианти на G36. Освен това обаче записите не позволяват никакви сигурни заключения […]. Дали и евентуално как отделни оръжия са могли да попаднат в такъв конфликт, не можем да преценим без познаване на серийния номер. Всякакви спекулации са недопустими.“

Фирмата подчертава, че се придържа към всички закони и разпоредби. Не е доставяла в конфликтния регион - за което действително няма данни.

България също отрича вина

През ноември миналата година в Северен Дарфур правителствени милиции в Судан прехващат конвой на RSF, превозващ боеприпаси. Сред тях – 81-мм минохвъргачни снаряди, които носят същия сериен номер, какъвто България е посочила в документите си за оръжеен износ.

Панел от експерти на ООН, натоварен с наблюдението на санкциите в Судан, разследва как минометни снаряди, изнесени от България за Обединените арабски емирства, са се озовали в конвой за снабдяване на бойци от милицията „Силите за бърза подкрепа“ (RSF), според писмо, видяно от Ройтерс.

Минометните снаряди, конфискувани от конвоя през ноември в региона Северен Дарфур в Судан, носели същия сериен номер като онези, за които България е съобщила на разследващите от ООН, че е изнесла за ОАЕ през 2019 г. Серийният номер се виждал на снимки и видеа, публикувани онлайн от проправителствени милиции след конфискацията.

България е съобщила на разследващите от ООН, че е изпратила 81-милиметрови минометни снаряди със същия сериен номер на военните на ОАЕ през 2019 г., според писмо от 19 декември от постоянното представителство на България в ООН, прегледано от Ройтерс.

Българското външно министерство е заявило пред Ройтерс, че никой не е искал разрешение за реекспорт на боеприпасите към трета страна.

„Категорично заявяваме, че българският компетентен орган не е издавал лиценз за износ на продукти, свързани с отбраната, за Судан“, се казва в позицията му.

Говорителката на ОАЕ Афра Ал Хамели изпрати писмо до Ройтерс, оспорвайки твърдението, че ООН продължава да разследва ролята на Емирствата в Судан. В писмото от 29 април говорителката отбелязва, че мандатът на панела от експерти, докладващ за санкциите срещу Судан, е изтекъл през март.

ОАЕ отричат многократните обвинения, че подхранват конфликта, въоръжавайки RSF в тяхната война срещу суданската армия.  Но писма, разменени между служители на ОАЕ и панела на ООН, показват, че разследващите продължават да проучват ролята на Емирствата в конфликта. Писмата, прегледани от Ройтерс, показват, че властите на ОАЕ са отказали да предоставят товарни манифести, които разследващите от ООН са поискали за 15 различни полета, излитащи от летища в ОАЕ и кацащи в Амджарас и Н’Джамена в Чад.

Вместо това, ОАЕ предоставят подробности за около 22 метрични тона стоки на три полета до Амджарас, включително храна, лекарства и цивилни превозни средства. Изброените в писмото артикули представляват около половината от капацитета на товарните самолети Ил-76, които могат да превозват до 40 метрични тона на полет.

Миналия месец Судан заведе дело срещу ОАЕ в Международния съд. Делото на правителството твърди, че ОАЕ са нарушили своите задължения по Конвенцията за предотвратяване на геноцида, като са въоръжавали паравоенните RSF. Съдът откри изслушванията миналата седмица. ОАЕ отричат обвинението и твърдят, че съдът няма юрисдикция да го разглежда.

Макс Мутшлер, изследовател на конфликти в Международния център за изследване на конфликти в Бон (BICC), казва, че в много граждански войни на африканския континент оръжията „мигрират“ от един конфликт в друг. Това се наблюдава и в Судан - както при правителствените войски, така и при милицията RSF.

„Въпросът е: можели ли са европейските доставчици да знаят или да предположат, че оръжия или технологии вероятно ще бъдат прехвърляни по-нататък?“, казва експертът. „Отговорът е: да. Те е трябвало да знаят, че рискът е много висок.“