Създаване на национална информационна система и национален регистър за случаите на домашно насилие на територията на страната и по отношение на български граждани в чужбина, потърсили помощ и подкрепа. Това предвижда законопроект за промени в Закона за защита от домашното насилие, разработен в Министерството на правосъдието. Достъп до данните ще имат МВР, Агенцията за социално подпомагане, Държавната агенция за закрила на детето и органите на съдебната власт.

Това посочи служебният заместник-министър на правосъдието Юлия Ковачева, която представи предложенията за промени в закона по време на кръгла маса, посветена на насилието над жени, организирана от фондация "Асоциация Анимус".

На 25 ноември се отбелязва Международният ден за елиминиране на насилието срещу жените. Той стана повод за разнообразни активности, включително и законодателни на фона на растящия брой случаи на домашно насилие и на тормоз над жени, завършващ със смърт.

В документа за първи път се формулира цел на закона - да се даде бърза и ефективна защита и да се осигури помощ и подкрепа на лица, пострадали от домашно насилие или в риск, и да упражни превантивно и възпиращо въздействие върху извършителя на насилието, отбеляза Ковачева, цитирана от БТА. 

В законопроекта се предвижда, че домашното насилие може да бъде извършвано чрез действие или бездействие.

Това дефиниране цели да намали случаите на домашно насилие над малолетни  и непълнолетни деца, упражнявани от единия родител пред другия, без той да предприема действия за предотвратяването им, както и случаите на домашно насилие над уязвими лица, които са в безпомощно състояние вследствие на тежко увреждане, заболяване или са поставени под запрещение, посочи Ковачева.

Улеснява се достъпът до правосъдие, като се предвижда в срок до 24 часа държавните, общинските органи, лечебните заведения, юридическите лица, които осъществяват дейност по превенция и защита от домашно насилие да препратят молба по искане на пострадалия за образуване на производство по издаване на заповед за защита до районен съд.

Разширява се кръгът на лицата, пострадали от домашно насилие, които могат да търсят защита.

Увеличават се и мерките за защита, които могат да се налагат от компетентните органи. Сред новите предложения са:

- забрана на извършителя да осъществи контакт с пострадалия под каквато и да е форма,  включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща, - забрана за издаване за разрешение за придобиване на оръжие

- задължаване на извършителя на насилието да посещава програми за преодоляване на агресията и справяне с гнева

- насочване на пострадалите за ползване на специализирани услуги за защита и подкрепа, помощ за деца, свидетели или жертва на насилие. Предвижда се мерките да се налагат за срок от 3 до 18 месеца.

Разширява се също кръгът на лицата, които могат да инициират образуване на производство пред съда по издаване заповед за защита и се улеснява достъпът до правосъдие. 

Предвижда се и създаването на Национален съвет за превенция и защита от домашното насилие като специализиран постоянно действащ орган за осъществяване на държавната политика по превенция и защита от домашното насилие.

Какво предлага ДБ

Предложения за промени в Закона за защита от домашното насилие днес внесоха в деловодството на НС и от "Демократична България".

Проектът бе разработен от екипа на предишната правосъдна министърка Надежда Йорданова и бе внесен в предходния парламент, но не стигна време за обсъждането му в комисии и пленарна зала. 

Сред предложенията за промени има много, които съвпадат с тези на законопроекта на сегашното правосъдно министерство.

Предвижда се да въвеждането на нови мерки:

- забрана насилникът да  контактува под каквато и да е форма, включително по телефон и имейл, с пострадалия;

- забрана насилникът да придобива и носи оръжие за определен срок;

 - насилникът задължително да посещава специализирани програми за преодоляване на агресията и справяне с гнева;

 - насочване на пострадалите към специализирани услуги за защита, помощ и подкрепа или програми за възстановяване;

- насочване на пострадалите деца за ползване на специализирани услуги за защита, помощ и подкрепа на деца, жертви или свидетели на насилие.

Разширява се кръгът на хората, които могат да потърсят защита от домашно насилие. Тук са  включени вече и хората, пострадали от гледачки и гледачи, роднини по права или по съребрена линия до четвърта степен, съпрузи или бивши съпрузи на родителя.

Предвижда се безплатна правна помощ за най-уязвимите - деца, затворници, тежко болни, хора на преклонна възраст..

Законопроектът се основава и на детайлно изследване на общественото мнение, поръчано от правосъдното министерство по времето на Надежда Йорданова и извършено от агенция “Маркет линкс”, уточняват от ДБ. Според проучването една трета от анкетираните декларират, че са запознати със случаи на домашно насилие в техния непосредствен социален кръг. Докато очаквано жителите на София и на големите градове са по-чувствителни към темата, значително повече участници в проучването от селата декларират, че са запознати със случаи на домашно насилие в техния социален кръг. 95 % от българите смятат, че от защита от домашно насилие трябва да се ползват всички лица, включително непълнолетните и хората с увреждания. За близо 60% от анкетираните действащият закон не изпълнява основните си функции за защита и превенция на пострадалите и на лицата в риск.

Данните

По последни данни от МВР се наблюдава увеличение на броя на сигналите за домашно насилие на спешен телефон 112. През 2019 г. 22 591 български граждани са подали сигнал за домашно насилие, през 2020 г. те са вече 27 433, а през 2021 г. - 27 557. Голяма част от тях впоследствие не се поддържат под страх от отмъщение, съответно вторична виктимизация.

По данни на националната гореща телефонна линия за пострадали от насилие, предоставяна от „Асоциация Анимус“, през 2019 г. са подадени 2486 сигнала, през 2020 г. - 2403, а през 2021 г. - 2289. Само за януари и февруари 2022 г. подалите сигнал за домашно насилие на националната гореща телефонна линия са общо 388.

Според данните на МВР расте броят на издадени заповеди за защита, като в повечето случаи с една заповед за защита се защитават правата на две, три или повече лица. Така през 2020 г. общият брой на издадените заповеди за защита е 3057, а през 2021 г. този брой нараства на 3244.

Нараства и броят на издадените заповеди за незабавна защита, като през 2021 г. броят им е 2290, което означава ръст на случаите, в които е налице пряка, непосредствена или последваща опасност за живота или здравето на пострадалото лице с близо 10%.

Расте и броят на пострадалите мъже, като за 2019 г. те са 384, през 2020 г. - 349, а през 2021 г. - 380.

Запазва се високият ръст на случаите с пострадали жени. През 2019 г. - 2820, през 2020  - 2567, през 2021 г. - 2816. През 2021 една жена и един мъж са убити при домашно насилие, като е имало и три опита за убийство - на жена и на двама мъже.

Особено тревожно е увеличението на броя на пострадали деца. За 2019 г.  пострадалите от домашно насилие деца са 825, за 2020 г. - 898, а за 2021 г. - 935.

2983 мъже и 309 жени са регистрираните извършители на домашно насилие през миналата година.

Според статистически данни, включени в доклад на "Анимус", от началото на годината до 31 август постъпилите за контрол в районни управления на МВР, издадени от районните съдилища заповеди за защита, са 2382, от тях 706 са за постоянна защита, а 1679 - за незабавна защита. Данните показват, че за този период пострадали от домашно насилие са 2070 жени, 682 деца и 273 мъже. Извършители на престъпленията са 2120 мъже и 209 жени.

По неофициални данни, цитирани от Вяра Емилова от БСП, през 2022 г. до  септември убитите жени са 19, като за 2021 г. техният брой е 22.

И от БСП, и от ГЕРБ днес в НС декларираха готовност за законодателна инициатива по темата. Андрей Гюров от ПП им репликира, че ако са много загрижени няма да се фокусират върху Изборния кодекс.

Въпреки добрите намерения има почти нулева вероятност някой от законопроектите за промени в Закона за домашното насилие да бъде приет от този парламент. Такава беше съдбата на измененията, които сега се внасят от ДБ, в 47-ия парламент, който приключи работа преждевременно.