Китай не е виждал такова изригване на обществено недоволство от десетилетия. Причината - вече четиригодишната политика на драконовски мерки за затваряне и изолация на милиони хора, наречена “нулев COVID”. 

Комунистическият лидер Си Цзинпин е изправен пред гневна улица, която иска оставката му, малко след като той си осигури пожизнен мандат да управлява с увеличени правомощия, отбелязва днес Асошиейтед прес.

От удавения в кръв продемократичен бунт на пекинския площад Тянанмън през 1989 г. страната не беше виждала такова множество, което се изля по улиците на градове като Шанхай, Ухан и Пекин през уикенда. Демонстрантите скандираха лозунги срещу локдауните, но част от тях поискаха и падането от власт на Си и на Комунистическата партия, която управлява вече 73 години.

Явно, градусът на недоволството е толкова висок, че много китайци вече преодоляват страха от наказание - призивите за сваляне на властта са престъпление, което се наказва с години затвор.

Свидетел на вчерашен протест в престижния пекински университет “Цинхуа” разказва пред АФП, че демонстрантите са скандирали лозунги като: “Свободата ще триумфира”, “Не на писиар тестовете!”, “Искаме храна!”, “Не на затварянията, искаме свобода!” 

Лозунги срещу комунистическата партия и дори срещу президента Си са били чути ив Шанхай, предаде още Франс прес: “Си Цзинпин - оставка!”, “Не на COVID тестовете, гладни сме!”, “Си Цзинпин, подай оставка! ККП (Китайска комунистическа партия - б.р.), оттегли се!”, “Не на затварянията, искаме свобода!”

В символ на протестите се превърна белият лист хартия. Днешните демонстранти в Китай го възприеха от Хонгконг, където той беше знак на протестното движение от 2020 г. срещу цензурата и законите за националната сигурност, ликвидирали демократичните права и свободи останали от британския колониален период.

Властите реагираха въздържано. Имаше арести на демонстранти, полицията използва лютив спрей, в Шанхай тя би и арестува репортер на Би Би Си, който снимаше протеста, обяснявайки, че така го предпазила да не хване COVID от тълпата. Китайската държавна репресия не винаги се проявява в цялата си сила на улицата. Властите предпочитат да идентифицират подстрекателите на безредиците и да ги арестуват тихо у дома по-късно, отбелязва АП.

Комунистическата партия заяви, че политиката на “нулев COVID” остава, но че мерките трябва да бъдат “по-прицелени и прецизни”. Централното ѝ ръководство обаче запазва безкомпромисния натиск върху местните ръководни кадри - те рискуват да загубят постовете си и да бъдат наказани, ако заразата плъзне отново в техните райони. Затова не се колебаят при риск да прибегнат до най-радикалните решения.

Полицейското присъствие по улиците и цензурата в интернет продължават и днес, предаде Франс прес, като посочва, че китайските власти се опитват да спрат протестното движение, приело исторически размах.

АП отбелязва, че, за разлика от предишни години, сегашните ограничителни мерки засягат тежко не само репресираните малцинства в Тибет и в уйгурските райони на Северозападен Китай, но и средната класа. След смазването на протеста на Тянанмън тя прие негласната сделка да се примири с еднопартийния режим, авторитарното ръководство и липсата на демократични права и свободи в замяна на повишаващо се качество на живота. Сега обаче локдауните засягат тежко икономиката и негласната сделка на практика вече не се прилага.

Котировките на китайските акции се понижиха и юанът падна спрямо долара, след като протестите и предизвикалите ги локдауни в Китай разтревожиха инвеститорите, предаде Ройтерс.

Въпреки това обаче познавачи смятат, че протестите няма да бъдат достатъчни за някаква промяна без разцепление във висшето партийно ръководство. На последния конгрес Си елиминира евентуалните си съперници от състава на новото седемчленно Политбюро на партията, което се състои от верни на него кадри.

“Без ясен сигнал от разделения между лидерите на партията… бих очаквал, че този вид протест не би продължил много дълго”, казва  пред АП Хун Хо Фун от университета “Джонс Хопкинс” в Балтимор. 

По думите му е “невъобразимо” Си да отстъпи, а освен това партията има опит в потушаване на протести. 

Китай в момента е единствената голяма страна в света, която се опитва да спре пренасянето на вируса, вместо да се научи да живее с него. Дълго време това държеше броя на новоустановените случаи по-нисък, отколкото в Европа или в САЩ, но строгостта на мерките изчерпа обществената подкрепа за тях. Хората в карантинираните райони се оплакват от недостиг на храна и на лекарства. Публичното недоволство се усили след смъртта на две деца, чиито родители я обясниха с липса на медикаменти и след като пожар в карантинирана сграда в северозападния град Урумчи взе най-малко 10 жертви. Хората не се успели да избягат заради залостени врати на сградата.

Политиката на “нулев COVID” не позволява изграждането на колективен имунитет, поради което от малък пробив в нея започва пак лавинообразно нарастване на случаите, каквото се наблюдава в момента. Китай отчиташе през миналата седмица по малко под 30 000 новорегистрирани на ден, докато в понеделник те са над 40 000.

АП отбелязва, че Си, като твърд националист, политизира въпроса и не отстъпва от политиката си на “нулев COVID”, защото иска да докаже превъзходството на китайския модел.