Докато във все повече европейски държави зависимостта от наркотици отдавна се разглежда като здравословен проблем, изискващ грижа, превенция и дългосрочна подкрепа, в България моделът остава почти изцяло наказателен. А за него се сещаме, когато стане трагедия или скандал с политически привкус - макар малкото данни, с които разполагаме, да сочат, че този подход не работи.

В новия епизод на Z-Каст темата коментира Юлия Георгиева – дългогодишен активист, експерт по зависимости и съосновател на центъра "Розовата къща".

По думите ѝ, въпреки съществуващите стратегии „на хартия“, реалната държавна политика се изчерпва с репресии, полицейски акции и кампании без доказана ефективност.

"Бюджетът за намаляване на вредите в България е около 160 хиляди лева за цялата страна. За няколко години се даде десет пъти повече за ппреследването на престъпления", казва Георгиева. "Това, което България прави последните над 20–25 години, е да забранява неща, да забранява хора и да ги рестриктира до степен, в която може да се срути животът им."

Според нея най-големият проблем не е само в липсата на ресурси, а в дълбоко вкорененото убеждение, че зависимият човек е „лош човек“ – някой, който трябва да бъде наказан, изолиран, срамен.

"Когато ти обясняваш цял живот на едни хора, че те са отвратителни и ти ще ги поправиш, те казват: 'Няма пък!'... Когато един човек знае, че той е лош човек, той спира да има очаквания към себе си да бъде добър човек.“

Именно това е целта на "Розовата къща" - да помага на хората, които често нямат нищо и са изоставени от системата.

  • Има ли у нас институции за подкрепа на наркозависимите деца?
  • Навлиза ли фентанилът у нас и заплашени ли сме от опиоидна криза като в САЩ?
  • Защо животоспасяващият налоксон е недостъпен в България?
  • Какви са политиките на развитите държави, които наистина работят?

Отговорите на тези и още много въпроси - гледайте и чуйте в новия, 215-и епизод на Z-Каст:

Слушайте Z-Каст и в платформите Spotify, TuneIn, Apple Podcasts, YouTube.