Време е да вдигнем чаша за сливовицата - традиционната сръбска сливова ракия вледзе в списъка на ООН за нематериално културно наследство като ценна традиция, която човечеството трябва да запази, предаде Асошиейтед прес.

Експертите на ЮНЕСКО, които се събраха в Мароко тази седмица, решиха, че „социалните практики и знания, свързани с приготвянето и употребата“ на сливовицата заслужават признание от ООН като пример за важна културна традиция, съобщи министерството на културата на Сърбия.

Дамаджани със сливовица в бар в Белград. Снимка АП / БТА

Министерството подаде кандидатурата на продукта през 2021 г. Тя включва целия процес: от отглеждането на сливи до производството на ракия.

Сливовицата се произвежда ръчно и се пие в Сърбия от векове, обичай, пренасян от поколение на поколение, който според експерти се е превърнал в част от националната идентичност, отбелязва АП. Традицията остава широко разпространена в селските райони на балканската страна въпреки бума на модерните марки.

Сръбски експерти казват, че сливовицата е типично сръбски продукт, защото се получава от местно отглеждани сливи и защото ракията се прави и се пие в семействата и местнита общности.

Сърбите пият сливовица, когато празнуват, скърбят, посрещат гости и отбелязват важни събития и са го правили от векове. Хората винаги са криели най-добрите си бутилки за сватби, раждане на дете и погребения, превръщайки сръбския традиционен дух в част от ежедневието на поколения.

В днешно време сливовицата е също важен сръбски експортен продукт и средство за привличане на туристи. През последните години се появиха малки предприятия, произвеждащи сливовица и други плодови ракии, които предлагат модерни опаковки с дизайн в етнически стил.

За по-добро качество сливовицата понякога се съхранява в дъбови бъчви, които й придават кафеникав цвят, подобен на уиски, и малко горчив вкус. И става все по-добре с възрастта, посочва АП.