Република Северна Македония (РСМ) не бележи напредък в преговорите за членство в ЕС. Основната причина остава неизпълненият ангажимент от страна на Скопие да промени своята конституция, за да включи в нея гражданите, които живеят в границите на държавата и са част от други народи, включително българите.

Това се казва в представения днес от Европейската комисия годишен пакет за разширяването на ЕС, който отчита напредъка на страните кандидатки и очертава реформаторските приоритети. Той бе представен от еврокомисарката по разширяването Марта Кос пред Комисията по външни работи в Европейския парламент.

Докато някои държави бележат исторически темпове, при други се наблюдава застой или дори отстъпление от европейските ценности, се казва в доклада. Най-напреднали са Черна гора, Албания, Украйна и Молдова.

ЕК категорично подчертава, че съществуващите двустранни споразумения на Северна Македония с нейните съседи трябва да се изпълняват добросъвестно от всички страни. Това включва Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество с България. Изпълнението на конституционните промени е от критична важност за придвижването на процеса на разширяване напред.

Вторият ключов въпрос, който засяга отношенията с България, е изграждането на железопътната връзка по трансевропейския Коридор номер 8 - ядрото на коридора „Балтийско море-Черно море-Егейско море“. Въпреки че през отчетния период бе подписано споразумение между РСМ и България за изграждането на тази връзка, Комисията отбелязва, че са необходими много по-интензивни усилия и мобилизиране на ресурси за реалното изпълнение на проекта.

Общата оценка за РСМ показва, че политическата поляризация е силна, а реформите в съдебната система и борбата с корупцията са сериозно подкопани от външна намеса и липса на средства. Промените от януари 2026 г. в Наказателния кодекс не са успели да поправят негативните ефекти от предходните изменения от 2023 г. и са задълбочили правната несигурност в борбата с корупцията по високите етажи на властта.

Черна гора – отличникът с реален хоризонт до края на 2026 г.

Черна гора е страната, която има най-голям шанс да стане 28-ият член на ЕС, изтъкна Марта Кос. Тя е безспорният лидер в процеса за първи път от 2011 г. насам, когато ЕС приключи преговорите с Хърватия. Тя е отворила всички 33 глави и е затворила временно 21 от тях. ЕК изразява мнение, че Подгорица е изпълнила междинните критерии за върховенството на закона и преговорите за членство могат реално да приключат до декември 2026 г. Вече е в ход работата по Договора за присъединяване на Черна гора и ЕК представи финансовия пакет за членството на страната.

Украйна и Молдова - напредък в пакет

Двете страни се движат в синхрон, като през 2026 г. преговорите им придобиха сериозна инерция с официалното отваряне на четири преговорни клъстера, включително „Основополагащи въпроси“ съответно през юни, юли и октомври

Въпреки безпрецедентния външен натиск и хибридни атаки от страна на Русия, Молдова демонстрира силна воля за реформи. Правителството в Кишинев си поставя за цел временно да затвори преговорите до началото на 2028 г., като ЕК смята тази цел за амбициозна, но постижима.

Дори в условията на продължаващата повече от 4 години руска агресия Украйна показва изключителна устойчивост и ускорява реформите. Нейните антикорупционни институции действат независимо и ефективно. Киев има амбицията да затвори преговорите до края на 2028 г., за което обаче Комисията изисква допълнително ускоряване на темпото.

Какво се случва с останалите кандидатки

Албания отбеляза значителен напредък, като отвори всички преговорни клъстери за малко над година и вече затвори първите 4 глави. Целта ѝ е приключване на преговорите до края на 2027 г.

В Сърбия обаче няма прогрес. Налице е силна социална поляризация, ниско съответствие с външната политика на ЕС и постоянна антиевропейска реторика, комбинирана с възвеличаване на военнопрестъпници. Става дума за погребението на осъдения бивш командващ босненската сръбска армия Ратко Младич, на което присъстваха сръбски министри.

В Косово процесът на реформи е блокиран от продължителна вътрешна институционална криза и политическа фрагментация. Отношенията със Сърбия и нормализацията им остават ключово условие и за двете страни.

В Босна и Херцеговина се наблюдава засилващо се оттегляне от европейския път, усложнено от разделения, предизборна реторика и липса на функциониращо управляващо мнозинство.

Преговорите с Турция остават в пълен застой от 2018 г. насам. Страната продължава да се отдалечава от ЕС поради силно обезпокоителното отстъпление в сферата на демокрацията, съдебната система и основните права.

Процесът на присъединяване на Грузия е спрян де факто. Управляващата партия прокарва репресивно законодателство, подкопава върховенството на закона и води страната към превръщането й в „превзета държава“. Страната остава кандидат само на книга.

Няма изготвен доклад за Армения. Тя все още няма официален статут на кандидат за членство в ЕС.

------

Този материал е написан с помощта на изкуствен интелект под контрола и редакцията на поне двама журналисти от Клуб Z.