ЕС ще спре излъчването на още 4 руски телевизионни канала.

Това предвижда одобреният днес от страните членки (Съвета) девети пакет от санкции заради агресията срещу Украйна.

Пакетът е отговорът на Европа на последната ескалация в Украйна и военните престъпления там, коментира върховният представител на ЕС за външната политика Жозеп Борел

Съветът започна процес за отнемането на лиценза на програмите „НТВ/НТВ Мир“, „Россия-1“, РЕН ТВ и „Первий канал“. Причина са водените от тях постоянни кампании за дезинформация и манипулиране на информацията с цел дестабилизиране на съседните страни. Тези канали са под прекия контрол на Кремъл.

Приет е санкционен списък със значителен брой физически и юридически лица в него, допълват от Съвета, без да уточняват подробности. Когато пакетът бе предложен от Европейската комисия, стана ясно, че засяга близо 200 души.

Европа налага контрол и ограничения върху износа на стоки и технологии с двойно предназначение, както и такива, които биха могли да подпомогнат технологичното подобрение на военния и отбранителния сектор на Русия. От мерките ще бъдат засегнати още 168 образувания.

В резултат няма да може да се търгува свободно с ключови химикали, нервнопаралитични агенти, оборудване за нощно виждане и радионавигация, електроника и компоненти за информационни технологии, които биха могли да бъдат използвани от военната машина на Москва.

ЕС ще разшири забраната за износ към стоки, свързани с авиационната и космическата индустрия и технологии. Вече ще бъдат засегнати двигатели за самолети и дронове. Забраната ще важи за износ както за Русия, така и за трети страни, които биха могли след това да ги предадат на Русия.

Замразяват се активите на още две руски банки. Налага се пълна забрана за трансакции на Общоруската банка за развитие на регионите (ОБРР).

Считано от днес, на гражданите на страните членки на ЕС се забранява да заемат каквито и да било постове в управителните органи на руски държавни или контролирани от юридически лица образувания или органи, базирани в Русия.

► Забраната би могла да важи за Ирина Бокова – бивш генерален директор на ЮНЕСКО, бивш кандидат за генерален секретар на ООН и бивш и.д. министър на външните работи на България. Тя бе член на Управителния съвет на „Фосагро“ – най-големия производител на фосфатни торове в Европа. Проверка в сайта на компанията обаче установи, че Бокова е напуснала органа на 15 март т.г.

Седмица по-рано това е направил шефът на „Фосагро“ Андрей Гуриев, след като е попаднал в по-ранен санкционин списък на ЕС.

Именно с торовете са свързани дерогациите, предвидени в деветия пакет.

От Съвета изрично изтъкват, че нито една от приетите ограничителни мерки не е насочена срещу търговията със селскостопански и хранителни стоки, сред които пшеницата и торовете. Позицията на ЕС е да се избегне хранителната несигурност по света.

Дерогациите позволяват размразяване на активи и предоставяне на финансови и икономически средства на определени лица, играещи важна роля в международната търговия със споменатите стоки, преди да бъдат вкарани в санкционния списък.