Казусът за отнетите лицензи на охранителната фирма "Делта гард" отива в Конституционния съд. Това постановява тричленен състав на Върховния административен съд, бе съобщено тази сутрин.

Фирмата е сочена като силовашкото крило около предишните управляващи, а множество публикации свързват шефа й, известен като Митко Каратиста с Бойко Борисов, с "рейдърство" с помощта на държавата на частни бизнеси (историята "Осемте джуджета", семейство Баневи) и др. подобни.

Митко Каратиста. Стопкадър от тв екран

През миналата година Димитър Спасов - Каратиста - каза буквално на излизане от разпит в ГДБОП:

Всички, които са замесени в репресиите срещу нас, ги чакат много тежки дни... Говоря в съдебната зала. Няма да оставим никой да живее спокойно.

А по повод на Иван Демерджиев - първо правосъден зам.министър и министър, а сега на МВР, той каза, че "този" няма да го остави.

"Няма да занимаваме институциите да се съдим. Демерджиев ме попита дали знам кой е. Отговорих му, че съм го виждал по телевизията при протестите срещу главния прокурор."

Върховните административни съдии сега питат КС налице ли е несъответствие на членове от Закона за частната охранителна дейност с Конституцията.

През миналата година, след падането на ГЕРБ от власт, на 4 ноември със заповед на директора на ГД "Национална полиция" са отнети четири броя лицензи, издадени на "Делта гард" ООД. 

"Разпоредбите, въз основа на които са отнети лицензите регламентират значими правни последици, касаещи свободната стопанска инициатива. Те не предвиждат временно ограничение, а необратимо отнемане на лиценз, предпоставка за което е единствено привличането като обвиняем на дадено лице.

Само въз основа на привличането като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер на собственик на дружеството, върху което обстоятелство той не може да влияе и без яснота какъв ще е изходът от наказателното производство, упражняването на правата на тези лица не може да бъде конституционосъобразно ограничавано", пишат обаче върховните съдии.

Те напомнят, че всяко лице се счита за невинно до влизането в сила на постановена спрямо него осъдителна присъда. Такава срещу Каратиста не само че няма, няма дори внесен обвинителен акт. 

(Всъщност той бе разследван по проверка на ГДБОП - естествено, след смяната ка караула в МВР, и не се е чуло прокуратурата да си дава особени усилия в тази насока, б.р.).

"Върховните магистрати приемат, че посоченото е в противоречие с Конституцията, която трябва да бъде гарант за защитата на основните права, включително на свободната стопанска инициатива и да осигурява правна сигурност на гражданите и юридическите лица при упражняването на стопанска дейност."

Но все пак преценката може да бъде установена само от КС.

Ето и оригиналното съобщение от ВАС:

Казусът за отнетите лицензи на „Делта гард“ отива в Конституционния съд

Тричленен състав на Върховния административен съд спря производството по административното дело, свързано с казуса с отнетите лицензи за охранителна дейност на „Делта гард“ ЕООД. Със свое определение върховните магистрати внасят в Конституционния съд на Република България питане „налице ли е несъответствие на разпоредбата на чл. 47, т. 5, б. „б“ от Закона за частната охранителна дейност с разпоредбите на чл. чл. 16, чл. 17, ал. 1 и ал. 5, чл. 19, чл. 31, ал. 3 и 4, чл. 48, ал. 1, чл. 57, ал. 2 от Конституцията на Република България.“

Административно дело № 3356 от 2022 г. е образувано пред ВАС по жалба на „Делта гард“ ЕООД срещу решението на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата на „Делта гард“ ЕООД против Заповед №3286-з-3923 от 04.11.2021 г. на директора на Главна дирекция „Национална полиция“ (ГДНП) в Министерството на вътрешните работи. С нея на основание чл. 49, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 47, т. 5, б. "б" от Закона за частната охранителна дейност (ЗЧОД) са отнети четири броя лицензи, издадени на „Делта гард“ ООД (с правнооргонизационна форма ЕООД към датата на издаване на заповедта).

Разпоредбите, въз основа на които са отнети лицензите регламентират значими правни последици, касаещи свободната стопанска инициатива. Те не предвиждат временно ограничение, а необратимо отнемане на лиценз, предпоставка за което е единствено привличането като обвиняем на дадено лице. Само въз основа на привличането като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер на собственик на дружеството, върху което обстоятелство той не може да влияе и без яснота какъв ще е изходът от наказателното производство, упражняването на правата на тези лица не може да бъде конституционосъобразно ограничавано.

Отнемането на лиценза на дружество, извършващо частна охранителна дейност в посочената в чл. 49, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 47, т. 5, б. „б“ от Закона за частната охранителна дейност хипотеза е окончателно (без възможност за съобразяване с последващото развитие на наказателния процес и евентуално възстановяване на лиценза в случай, че обвинението се окаже неоснователно) и засяга правата на множество трети лица, поради което е неоснователно и прекомерно. Презумпцията за невиновност може да бъде опровергана единствено с влизането в сила на постановена спрямо конкретното лице осъдителна присъда. В този смисъл е и Решение № 7 от 21.06.2016 г. на КС по конституционно дело № 8/2015 г.

Съгласно чл. 31, ал. 3 от Конституцията обвиняемият се смята за невинен до установяване на противното с влязла в сила присъда, а съгласно ал. 4 не се допускат ограничения на правата на обвиняемия, надхвърлящи необходимото за осъществяване на правосъдието.

Върховните магистрати приемат, че посоченото е в противоречие с Конституцията, която трябва да бъде гарант за защитата на основните права, включително на свободната стопанска инициатива и да осигурява правна сигурност на гражданите и юридическите лица при упражняването на стопанска дейност. Преценката за несъответствие с Конституцията на посочената разпоредба от Закона за частната охранителна дейност обаче може да бъде осъществена единствено от Конституционния съд на Република България, което налага сезирането му.