На 14 януари всички роми у нас празнуват Банго Васил (буквално "Куцият Васил"), по-познат като Циганската Нова година.
Празникът е свързан с няколко ромски легенди. Според първата Банго Васил е Свети Васил - застъпник и защитник на ромите. Той възстановява моста, по който преминават ромите, след като този мост е бил разрушен от Дявола. Според втората легенда Банго Васил е "историческа" личност, куц овчар, който спасява давещо се ромско дете или пък приютява бягащ от неприятелите си циганин.
Подготовката за празника започва седмица преди 13 януари. Купува се гъска или петел, в случай, че семейството не си отглежда. Животното трябва да бъде купено най-късно на 12 януари и задължително да преспи в къщата, "за да не избяга късметът".
.jpg)
Сутринта на 13 януари гъската или петелът се колят и към 14 ч започват реалните приготовления. Основна грижа е подготовката на трапезата и изработването на сурвакница. При различните групи роми сурвакниците изглеждат по различен начин. Общото е, че се правят от дрян, различна е украсата.

Банго Васили е подчертано семеен празник. При всички ромски групи вечерята на 13 януари играе изключително важна роля и е изпълнена с богата символика. Задължително от момента, в който започва вечерята до полунощ вратите на къщата да бъдат здраво затворени - никой от семейството не излиза навън (дори в двора!) и никой външен човек не се допуска да влезе в къщата.
Върху масата се поставят приготвените гозби - сварен петел или гъска, сърми (често с късмети - дрянови пъпки), баница с късмети, богато украсена питка (също много често с късмети) или обреден хляб - кулак, вино, ракия и др. Обичайно вечерята започва с прикаждане и благославяне на трапезата.

Прикаждащият (обикновено това е жената) отправя молитви за късмет, плодородие и щастие. След това членовете на семейството се опрощават, като си целуват взаимно ръка. След опрощаването най-старите (бабата и дядото) вземат богато украсената питка (или кулака) и я счупват на две "за да се види на кого късмета ще е по-голям през тази година и ще храни къщата". След това майка начупва парчета от питката за всички деца. Първата хапка от питата не се изяжда, а се увива и се поставя под възглавницата. Смята се, че това, което спящият сънува през тази нощ показва какво ще се случи през настъпващата година.
Трапезата не се вдига през цялата нощ. Смята се, че това носи берекет.
Посрещането на Банго Васил, а чрез него - и на Новата година заема важно място в празника. То се реализира по два начина - чрез сурвакане и чрез превъплъщаване на главата на семейството в ролята на Банго Васил, или на негов пратеник.
В полунощ, вече на 14 януари, настъпват Васильовден и Новата година. От този момент започва сурвакането. Сурвакарите пожелават здраве, плодородие и късмет.
По-голям интерес представлява обичаят с превъплъщаването в ролята на пратеник на Банго Васил. С влизането си в къщата се провиква: "Васили авалъ" ("Васил дойде") и хвърля жито и ориз. Децата събират колкото се може повече от тях, защото това е късметът, който Свети Васил им носи. Всичко това се прави с особена тържественост, защото се вярва, че носи плодородие, щастие и късмет.
Нека видим в снимки какво още се е случило на 14 януари по света през годините.
Снимки БГНЕС, Уикипедия и архив
Подкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и днес, за да научите новините от България и света, и да прочетете актуални анализи и коментари от „Клуб Z“. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме нужда от вашата подкрепа, за да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 държави на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на истинска, независима и качествена журналистика. Вие можете да допринесете за нашия стремеж към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият поръчител на съдържание да сте вие – читателите.
Подкрепете ни