Преди близо 10 000 години хората, заселили се около реките Тигър и Ефрат, са направили първата трансформация от ловци-събирачи към земеделци. Този регион е наречен през 20-и век "Плодородният полумесец" и включва днешните Израел, Ливан, остров Кипър, части от Йордания, Сирия и Ирак, Югоизточна Турция.

Това пък е довело до ново предизвикателство - как да се справят с гризачите, които с удоволствие консумирали събраната реколта.

Ново генетично проучване на Университета в Мисури установи, че тази промяна на начина на живот на хората е катализаторът, който е предизвикал първото опитомяване на котки в света, съобщава Science Daily.

Лесли Лайънс, котешки генетик и професор по сравнителна ветеринарна медицина, е събрала и анализирала ДНК от котки в района на Тигър и ЕФрат, както и в цяла Европа, Азия и Африка, като е сравнила близо 200 различни генетични маркера.

"Един от основните маркери на ДНК, които изследвахме, бяха микросателитите, които мутират много бързо и ни дават улики за последните популации на котки и развитието на породите през последните няколкостотин години“, обяснява Лайънс. "Друг ключов ДНК маркер, който изследвахме, бяха единични нуклеотидни полиморфизми, които са еднократни промени в целия геном, които ни дават улики за тяхната древна история - преди няколко хиляди години. Чрез изучаване и сравняване на двата маркера можем да започнем да сглобяваме еволюционна история на котките."

Това, което сочат данните от анализа на котешката генетика, е, че по всяка вероятност тези четирикраки са били опитомени точно в този регион, преди ма мигрират с хората по целия свят.

"Всъщност можем да наречем котките полуопитомени, защото ако ги оставим на свобода в дивата природа, те вероятно все още ще ловуват паразити и ще могат да оцелеят и да се чифтосват сами поради естественото си поведение“, обяснява Лайънс. "За разлика от кучетата и другите опитомени животни, ние всъщност не сме променили поведението на котките толкова много по време на процеса на опитомяване, така че котките отново доказват, че са специално животно.“

Лайънс, която е изследвала котешка генетика повече от 30 години, каза, че проучвания като това също подкрепят нейната по-широка изследователска цел да използва котките като биомедицински модел за изследване на генетични заболявания, които засягат както котките, така и хората, като поликистоза на бъбреците, слепота и нанизъм.

"Сравнителната генетика и прецизната медицина играят ключова роля в концепцията „Едно здраве“, което означава, че всичко, което можем да направим, за да проучим причините за генетичните заболявания при котките или как да лекуваме техните заболявания, може един ден да бъде полезно за лечение на хора със същите заболявания“, обяснява Лайънс. "Изграждам генетични инструменти, генетични ресурси, които в крайна сметка помагат за подобряване на здравето на котките. Когато създавам тези инструменти, е важно да получим представителна извадка и да разберем генетичното разнообразие на котките по света, така че нашата кутия с генетични инструменти да бъде полезна за подпомагане на котки навсякъде земното кълбо, а не само в един конкретен регион."

През цялата си кариера Лайънс работи с развъдници на котки и изследователи, за да разработи изчерпателни бази данни с котешка ДНК, от които научната общност може да се възползва, включително секвениране на котешки геном от котки по целия свят. В проучване от 2021 г. Лайънс и нейни колеги установиха, че геномната структура на котката е по-подобна на човешката, отколкото на почти всички други бозайници, които не са примати.

"Нашите усилия помогнаха да спрем миграцията и предаването на наследствени генетични заболявания по света и един пример е поликистозата на бъбреците, тъй като 38% от персийските котки са имали това заболяване, когато за първи път стартирахме нашия генетичен тест за него през 2004 г.“, обяснява тя. "Сега този процент е намалял значително благодарение на нашите усилия и общата ни цел е да изкореним генетичните заболявания от котките.“

Понастоящем единственото жизнеспособно лечение на поликистоза на бъбреците има нездравословни странични ефекти, включително чернодробна недостатъчност. В момента Лайънс работи с изследователи от Калифорнийския университет в Санта Барбара, за да разработи изпитание за лечение, базирано на диета, за тези, които страдат от болестта.

"Ако тези опити са успешни, може да накараме хората да го изпробват като по-естествена, по-здравословна алтернатива на приема на лекарство, което може да причини чернодробна недостатъчност или други здравословни проблеми“, каза Лайънс. "Нашите усилия ще продължат да помагат и е приятно да бъдем част от това.“