„На 27 април 2022 г. България сякаш е на ръба на пропастта. Заедно с Полша това беше първата страна, на която "Газпром" едностранно прекрати доставките въпреки действащ договор, буквално за една нощ. Това беше тежък удар. Едва ли някоя друга страна в ЕС е толкова зависима от руския газ, колкото България. Почти целият газ, консумиран в страната, идва от Русия. Някои хора веднага започнаха да пишат сценарии за съдния ден - има заплаха от сриване на индустрията, студени жилища, трудности и мизерия. България ще бъде първата държава, която ще покаже на Путин колко ще струва да му се противопостави, казаха те.

Не се получи така. В рамките на няколко месеца балканската държава успя да се освободи напълно и в дългосрочен план от зависимостта си от "Газпром". Роля изиграха международната солидарност на демокрациите, уменията за водене на преговори и щастливият момент.“

Така започва голям материал за България в германския „Франкфуртер алгемайне цайтунг“, в който журналистите интервюират Кирил Петков и Деница Златева, за да опишат почти едногодишната битка на България за газови доставки.

Вестникът посочва, че когато Петков става премиер, България е зависима 95% от руски доставки и не е подготвена за пълен бойкот на Русия.

„Индустрията щеше да спре за една нощ, дори отоплението щеше да стане трудно“, казва той пред вестника.

"Така че, когато "Газпром" действително прекъсна тръбите два месеца след началото на нападението над Украйна, защото София отказа да промени плащането от долари на рубли, Петков трябва да се прояви като кризисен мениджър", се казва в материала.

Журналистите отбелязват и че по това време в единственото газохранилище в страната в Чирен газът е само 17%.

„Имахме газ буквално само за няколко дни“, описва Петков драматичната ситуация.

Той заминава за САЩ и иска помощ от вицепрезидента Камала Харис и държавния секретар Антъни Блинкен. С успех. Харис и Блинкен били "много конструктивни".

"Те искаха да покажат, че Русия не може успешно да използва газа като оръжие", казва бившият премиер. Два танкера с американски втечнен газ отплават за България в кратки срокове и на приемливи цени. "Това беше страхотно от страна на САЩ, наистина помогна, защото се случи практически за една нощ", отбелязва още Петков.

Следва обаче нов проблем – няма подходящи пристанища за разтоварване на товарите и подаването им в българската мрежа. Всичко е резервирано години и месеци преди това. Следва нова спешна совалка, този път в Турция.

„Тук трябва да благодаря на Турция. Турското правителство в кратки срокове създаде капацитет в своите пристанища за двата танкера“, лаконичен е Петков. Той изтъква по-специално ролята на турския президент Ердоган.

Но двата американски кораба могат да осигурят само краткосрочна помощ; необходима е допълнителна подкрепа. Това също се осъществява скоропостижно, макар и с намесата на друг президент, който едва ли е по-надежден от Путин, само че е по-малко влиятелен от него, пише вестникът.

„Имах много добри разговори с азербайджанския президент Алиев“, казва Петков и избягва да влиза в подробности. След разговорите с Алиев Азербайджан започва да доставя почти една трета от годишните нужди на България, а договорът е за повече от 20 години.

Петков посочва, че най-голяма роля в тази ситуация изиграва ЕС. Благодарение на контактите на Брюксел с Азербайджан доставките за България започват почти веднага.

Не малка роля имат и усилията на новото правителство да завърши забавения с десетилетие проект - интерконекторът между Гърция и България, който свързва газовите мрежи на двете държави от ЕС, влиза в експлоатация през октомври 2022 г. По тази връзка към България вече може да постъпва както азербайджански, така и друг газ. Без него нещата за страната щяха да изглеждат зле.

Петков разказва как всяка седмица е разговарял по телефона с гръцкия министър-председател Кириакос Мицотакис.

Петков обвинява за забавянето преди него правителството на Борисов.

„Мисля, че имаше значително лоби на „Газпром“, което беше в контакт с правителството на Борисов“, казва той и признава, че не може да го докаже, но има очевидни факти. Най-вече построяването на турския газопровод към Сърбия за сметка на българските данъкоплатци и по-важния за България проект с Гърция.

Всъщност удължаването на тръбата на "Турски поток" до Сърбия (и оттам до Унгария) е още един елемент от стратегията на Русия за доставка на газ на европейските пазари, заобикаляйки Украйна. Според Петков това показва, че ангажиментът на Борисов към Запада никога не е струвал много.

„Франкфуртер алгемайне цайтунг“ обаче опонира на Петков, че Борисов все пак се е погрижил България да придобие 20-процентен дял в плаващия терминал за втечнен природен газ, който се изгражда край гръцкия бряг близо до град Александруполис. Съоръжение, чрез което България ще може да купува газ от САЩ, Катар и други държави от 2024 г.

„Това е вярно“, признава Петков, но веднага уточнява: „Борисов винаги се е опитвал да стои добре и с Русия, и със Запада, това беше неговата игра. Но продължението на "Турски поток" през България беше най-големият възможен геополитически подарък за Путин.“

На въпрос на вестника защо ЕС е допуснал тогава това, Петков обвинява Европа, че не е обърнала внимание на тези игри. Петков смята освобождаването на България от хватката на „Газпром“ за най-големия си успех по време на краткия си мандат.

Цената за това не е ниска, отбелязва вестникът и посочва, че стойността на енергията в България са е повишила многократно.

Журналистите разговарят и с Деница Златева, генерален директор на държавната компания "Булгаргаз", която отговаря за доставките на газ в страната.

Тя описва като най-голям проблем работата на загуба на най-големите газови потребители в странатаи сред тях на „Топлофикация-София“.

Въпреки това досега България не е допуснала големи фалити на предприятия поради повишените разходи за енергия. Златева обяснява пред вестника как страната възнамерява да се подсигури допълнително с газ. В момента се провежда търг за разширяване на българското газохранилище в Чирен. Капацитетът на съоръжението за съхранение трябва да бъде удвоен до 2025 г. Тогава то ще може да поеме една четвърт от годишното търсене на България. По-големите запаси следва да увеличат свободата на действие при преговорите с потенциални доставчици.

От януари 2024 г., когато е планирано да заработи терминалът за втечнен природен газ край Александруполис, една трета от нуждите на България ще могат да бъдат покривани и от доставки, които се регазифицират там и се подават към българската мрежа чрез интерконектора. България си е осигурила фиксирани квоти за доставка за десет години.

"Това ни дава висока степен на сигурност при осигуряването на доставките на газ", уточнява Златева. В бъдеще една трета от търсенето на България ще се покрива от Азербайджан, една трета - от Александруполис и една трета - от индивидуални покупки на пазара.

Успехите се разглеждат в перспектива от факта, че до април зависимостта на България от руския газ беше много висока, но в същото време делът на този ресурс в енергийния микс на България беше нисък. България потребява само 3,2 милиарда кубически метра газ годишно - в Германия те са около 90 милиарда. Много по-трудно е да се намали зависимостта от Русия по отношение на петрола и ядрената енергия. АЕЦ "Козлодуй" доскоро зависеше изцяло от руско ядрено гориво. Само преди няколко седмици беше подписан договор с американската компания Westinghouse Electric Company, която в бъдеще ще замени част от руските доставки. Другата част ще бъде поета от френската компания Framatome.

С петрола е по-трудно. Най-голямата рафинерия в страната, "Нефтохим" в черноморския пристанищен град Бургас, все още принадлежи на руската група "Лукойл", която в миналото е снабдявала оттам не само България, но и целия регион. Това е най-голямата рафинерия на Балканите.