"Не мога да не оценя като погрешна постъпката на предишния министър на здравеопазването Асена Сербезова 400 медикамента, следени за недостиг, да бъдат сведени до 60 и в момента да се чудим как да следим контрола върху тези механизми." 

Това обяви днес на брифинг след поредното заседание на съвета, който се опитва да разреши кризата с лекарствата, служебният министър на здравеопазването Асен Меджидиев. 

"Задавам си въпроса защо е направено", добави той.

Той допълни, че ако се открият нередности, здравното министерство "гарантирано" щяло да сезира прокуратурата.

При предишни свои изказвания министърът акцентираше, че става дума за общоевропейски проблем заради липсата на много лекарствени субстанции, които идват от Китай и Индия. Досега от МЗ съобщиа за няколко доставки на някои от най-търсените в този сезон медикаменти (като количествата продължават да недостигат), проверки, но по-конкретни и систематизирани стъпки за решаване на проблема няма обявени. 

На съвета днес е взето решение да се предложат на НС конкретни промени в закона (за лекарствените средства-бел.ред.), така че да се подобри контролът върху наличните лекарства и да се предотврати липсата на медикаменти, каза още министърът.

Скоро ще приключат и проверките за наличността на лекарства в складове и аптеки.

„Ако има нарушения, ще има и наказания", подчерта Меджидиев.

Той отново обеща, че ще бъде направена видима в електронната система от аптечните мрежи цялата наличност на медикаменти в складовете на едрите търговци. Затова фармацевтите настояват още от началото, но това все така не се е случило. От Асоциацията на собствениците на аптеки нееднократно посочват, че в складовете на едро умишлено се задържат медикаменти - така системата отчита достатъчни наличности и позволява износ. В същото време лекарствата от складовете не стигат до аптеките или стигат само до тези аптеки, които са свързани с търговците на едро.

В аптечната мрежа продължават да липсват важни лекарства, особено някои антипиретици (противотемпературни средства) и антибиотици. Липсват над 300 търговски наименования, от които 60-65 са антибиотици.

Това съобщи по-рано БНР главният секретар на УС на Българския фармацевтичен съюз Димитър Маринов.

„Проблемите са доста и в момента са такива обстоятелствата, че се наслагват един върху друг. И всичко, за което Българският фармацевтичен съюз алармира преди повече от две години, сега идва със страшна сила. Оказахме се прави за пореден път и също толкова нечути тогава“, добави Маринов, явно имайки предвид и предупреждения на Асена Сербезова в началото на COVID пандемията в качеството ѝ тогава на председател на фармацевтичния съюз, които предизвикаха след това вниманието на прокуратурата.

В момента проблем с осигуряването на лекарства, основно антибиотици, изпитват повечето страни от ЕС, като една от основните причини е в нарушените доставки предимно от Китай.

Има проблем с нарушаване на логистичните вериги, проблем с доставката на субстанции, проблем с някои опаковки, като инсулин, изброи сега Маринов.

„Вчера разговарях с един от големите вносители, който каза, че в момента имат затруднение не със самата субстанция, а с т.нар. писалки на флаконите, в които се съхранява инсулинът.

Друг проблем, който лесно може да бъде решен - това е, че няма никакъв контрол по веригата на лекарствоснабдяването, т.е. има, но не се използва рационално“, посочи той.

Според него това, което най-лесно би сработило, е т. нар. генерична замяна. Ако липсва конкретна търговска марка, но има същите лекарствени продукти на друг производител, няма причина магистър-фармацевтът да не може да го замени, смята Маринов.

„Може би повече от 30% от липсващите лекарства имат генерични заместители. На част от липсващите антибиотици и инхалаторни препарати има заместители.

В момента никой не знае какво е количеството от лекарствените продукти, които са нужни, защото не знаем броя на предписанията. В момента ограничаването на експорт на определени лекарствени продукти става, когато количеството в страната на конкретния лекарствен продукт спадне под 65% от средномесечното потребление за последните 6 месеца“, обясни Маринов.

Според него лесно човек може да си напише рецепта, да си направи фалшив печат, с измислен УИН и лекар.

„Това не може да бъде контрол в 21-ви век с тези хартиени рецепти! Никой не знае какво се изписва. Ако имахме електронна рецепта (такава има, но основно за предписваните по НЗОК лекарства - бел.ред.), можехме да видим какви са предписанията последните дни, колко от тях са изпълнени, кои не са изпълнени“, обясни магистър-фармацевтът.

След съвета при здравния министър Маринов обясни, че там консенсус за генеричните лекарства не е постигнат. Той отново наблегна колко е важно и антибиотиците да бъдат отпускани с електронна рецепта, за да има пълен контрол и да се следи и предписването им. "Контрол трябва да има по веригата и на доставка и на предписване, не само на отпускане на лекарствата", добави Маринов.

За обвиненията на Меджидиев към предшественичката му представителят на Фармацевтичния съюз каза само: "Формулата по време на Асена Сербезова беше променена, за да бъде в съответствие със закона, преди това не беше съобразно закона".