Прокуратурата и полицията започнаха мащабна операция по разследването на евентуална измама с криптовалутни трансакции. По неофициална информация става дума за криптобанката Nexo, собственост на българите Антони Тренчев - бивш депутат от "Реформаторския блок", и Коста Кънчев. Фирмата на двамата има глобален бизнес на много места, включително Великобритания и САЩ, където срещу нея се води друго разследване. Масовият бизнес на Nexo обаче се крие зад офшорни зони. Компанията обаче не е регистрирана в България, макар оперативната й дейност да се извършва от тук. 

Подозренията са, че българите, стоящи зад голямата компания, са действали по схемата на Ружа Игнатова и ръководената от нея пирамида OneCoin. Българката, известна като "кралицата на криптовалутите", е в топ 10 на най-издирваните лица от ФБР. По следите ѝ са още Европол и Интерпол, съобщи БНТ.

Малко по-късно говорителката на главния прокурор Сийка Милева обяви, че има подозрения, че част от трансакциите са използвани от лица, финансиращи терористични организации. Според държавното обвинение, през банката са минали 3,6 млн. трансакции и много от тях са именно към такива съмнителни лица. 

"През последните пет години през платформата Nexo са преминали над 94 млрд. долара. Установено е, че неин клиент е човек, обявен за финансиращ терористични актове", обяви още Милева. 

Държавното обвинение казва още, че компанията е действала чрез много регистрирани търговски дружества, по-голямата част от които - кухи. Разследването е за пране на пари, данъчни престъпления, банкова дейност без необходимия лиценз и компютърни измами. 

Към този момент телефонът на Тренчев е изключен и не отговаря на опитите за връзка. По информация на БНТ той отдавна се намира в Дубай. 

През последните месеци ФБР разследва дейността на българската криптобанка заради данни за прикривана дупка в размер на над 4 милиарда долара от инвеститорите, заради незаконна финансова дейност – отпускане на кредити в замяна на обезпечение, както и заради сигнали за злоупотреби с ценните книжа и стоките на своите клиенти.

От съобщението на DFPI става известно, че от Nexo са предлагали годишни лихвени проценти до 36% върху депозирани крипто активи на инвеститорите, които са значително по-високи от ставките за краткосрочни ценни книжа с инвестиционен клас с фиксиран доход или банкови спестовни сметки.

Малко по-късно от Nexo взе пак взеха отношение, но в своя Туитър акаунт. Те написаха, че "за съжаление някои регулатори са приели подход "първо нахлувай, после питай".

"В корумпирани държави това граничи с рекет, но и това ще премине", пишат още от компанията.