Делът на младежите в България, които не работят, не учат и не се развиват, изглежда значителен, макар и донякъде съпоставим с подобни тенденции в целия ЕС.

40 на сто на възраст между 15 и 29 на сто заявяват, че пушат традиционни цигари, над 18-годишна възраст те са вече над половината. Около една пета пък казват, че имат "приятели", за които редовната употреба на марихуана е нещо обичайно.

Двама от всеки петима например заявяват, че познават свои връстници, които всеки ден употребяват концентриран алкохол.

Ангажираността с каузи не е широко разпространена, а членството в организации и партии остава непопулярно.

Това са само част от изводите от проведено от „Галъп интернешънъл болкан“ по поръчка на Министерството на младежта и спорта национално представително за младежите (15-29 г.) изследване.

В демографските разбивки личи солидната група младежи, които са в риск от маргинализация и поддържат нездравословен и неперспективен стил на живот, посочват от агенцията.

Нито учат, нито работят

Половината от запитаните младежи казват, че познават свои връстници, които поне година нито учат, нито работят, нито по някакъв друг начин работят за повишаване на своята квалификация, т.е. групата на т.нар. NEETs (not in employment, education or training). Подобни индиректни въпроси съдържат и обща оценка на младите за връстниците им, и скрит отговор, че самите те са изпадали в такава ситуация. Делът на познанствата с такива хора очаквано се увеличава с възрастта. Разбира се, той съдържа не толкова конкретна регистрация, колкото и оценка от страна на младите към собственото им поколение, посочват изследователите.

Над една втора от запитаните, които имат сред връстниците си хора, които не полагат усилия за своето развитие, образование или за собствени доходи, обобщават, че причината е всъщност вид мързел или безотговорност. Вината се отдава по-рядко на обстоятелства, държавата, институциите и др. Въпреки това, причини свързани с липсата на перспектива, подходяща работа или адекватно заплащане или пък просто липса на умения също изпъкват сред отговорите с дялове между 20 и 30% от познаващите. 23% от познаващите такива младежи, казват, че всъщност проблемът е в прекалената родителска грижа.

Запитани директно дали познават т.нар. NEETs, които поне година не се развиват, но пък имат добър живот, просто защото родители или близки ги издържат, 39,3% казват „да“. А на съвсем директния въпрос дали сами са изпадали, или не са, в такава ситуация – поне за година да живеят добре, изцяло „на гърба“ на близките си хора, участниците в изследването очаквано отговарят по-сдържано. 85% твърдят, че не са изпадали в такава ситуация. Част от тях може и да скриват. Останалите обаче не крият, че сега или преди са били в такова положение. Това потвърждава и скорошни наблюдения, че понякога проблемът „нито учат, нито работят“ има всъщност и по-просто обяснение: прекомерно упование на семейна грижа.

Очаквано, директният или индиректен досег с NEETs е характерен за млади с повече време за житейски опит, както и за представители на общностите с по-ниски доходи, посочват от агенцията.

„Леките“ вещества

Данните от проведения сондаж показват, че значителна част от младежите у нас са пушачи – четиридесет на сто заявяват, че на практика всеки ден пушат традиционни цигари. 14% от младежите под 18-годишна възраст също не се притесняват да заявят, че са пушачи. При тази група навярно има и опити за прикриване и съзнателно отричане на консумацията. Делът на пушачите доближава една втора сред групите 18-24 – което говори за по-ранно проявление на навика за употреба на цигари.

Алтернативите на традиционните цигари изглежда не са успели да ги изместят в консумацията сред младежите у нас. Електронни цигари с течност или с нагряване на тютюна са по-слабо популярни. Въпреки това, подобни „по-здравословни“ алтернативи се употребяват периодично от около и над една десета от българските млади. По-високи са тези дялове сред най-ниските възрастови категории.

Употребата на марихуана също не е необичайна за средата на младите хора у нас. Около една десета казват, че имат познати на своята възраст, които употребяват марихуана ежедневно, около една пета пък казват, че имат приятели, за които редовната (не по-малко от веднъж седмично, макар и не всеки ден) употреба е нещо обичайно.

Вземането на тежки наркотици закономерно по-скоро се премълчава от младежите у нас. Отговорите са, както може да се очаква, само индиректни. По няколко процента признават, че познават употребяващи, включително редовно, хероин, кокаин и т.н. 

Слабите алкохолни напитки (като бира и вино) според декларираните отговори са обект на ежедневна консумация за 7,3% от запитаните младежи. Над една четвърт консумират леки алкохолни напитки по-рядко, но не по-малко от веднъж седмично. Употребата на слаб алкохол е видимо по-разпространена сред младите мъже. След навършване на пълнолетие ежедневната употреба при младите пък достига до дялове от около една трета от запитаните.

Употребата на силни алкохолни напитки също не е чужда в ежедневието на българските млади. Освен директни, заради деликатността на темата, бяха приложени и индиректни въпроси. Двама от всеки петима, например, заявяват, че познават свои връстници, които ежедневно употребяват концентриран алкохол.

Нашумелите у нас през последната година райски газ и хелий също вече са добре познати сред младежите. Ежедневната употреба обаче не е толкова разпространена – 4,1% от запитаните млади казват, че познават свои връстници, които всеки ден употребяват райски газ и 1,1% – хелий. Тук е мястото да се отбележи – разбира се – известната условност в този тип отговори. Но дяловете всъщност са значителни, като се имат предвид естеството и потенциалните ефекти на употребяваните вещества. Още по притеснителни са дяловете на отговорите „познавам употребяващи веднъж седмично или малко по-често“ – което също е на практика редовна употреба: 17,2%, що се отнася за употребата на райски газ. По-младите сред участниците в изследването са в значително по-голяма степен изложени на опасност от потенциална употреба.

На този фон декларативната склонност на българските млади да определят употребата на наркотици като приемлива все пак е минимална. Запазва се регистрирана и в предишни подобни изследвания разлика в отношението към т.нар. „леки“ и „тежки“ наркотици. Около една десета (независимо от разпространението и употребата) са склонни да оправдаят употребата на леки наркотици. Тежките наркотици обаче остават табу на декларативно ниво за младежите у нас.

Младежкото участие

Благотворителната дейност (32,2% от запитаните казват, че са участвали) и доброволчеството (27,2%) продължават да бъдат най-разпространените форми на младежко участие (макар и законодателството у нас все още да изостава в тази насока).  Данните по тези индикатори се потвърждават и от проведено съвсем наскоро изследване на Евробарометър, а показват и известна обнадеждаваща тенденция в сравнение с предишни вълни на изследване. Времето ще докаже дали наистина пандемията, войната и т.н. са стимулирали активизация на доброволчеството, например. Като цяло обаче данните за въвлеченост на младежите в различни дейности и организации продължават да показват, че това е по-скоро рядкост, отчитат от агенцията.

Социалните мрежи явно са се превърнали в основна платформа за изразяване на гражданска позиция сред младите (21,3% от запитаните казват, че употребяват социални мрежи за изява на гражданско мнение). Природозащитничеството също запазва своето място като традиционно младежка за нашата страна форма на участие (18,6%).

Съвсем ниска като цяло обаче остава степента на участие в политически организации (4,1%) и това потвърждава данните от предишни изследвания. Досегът до религия също е нисък. По-висок изглежда той при ромите и особено в етнографската група българите мюсюлмани.

Изследването е проведено през месец октомври 2022 г. сред 1008 души на възраст между 15 и 29 години по метода „лице в лице“ по поръчка на Министерството на младежта и спорта. Извадката е представителна за групата на младежите (15-29 г.) в страната. Максималното стандартно отклонение е ±3.1% при 50-процентните дялове. 1% от извадката отговаря на 8540 младежи (15-29 години).