"Законът казва при референдум въпросите да са кратки, ясни и точни, за да може хората да си отговорят.

Ако погледнете - всички въпроси, по които се събират подписи, са доста дълги. Включват подчинени изречения, което ги прави сложни за разбиране и включват възможност за интерпретация."

Това коментира днес пред БНР доц. Наталия Киселова, преподавател по конституционно право, по повод текущите референдуми - за еврото на "Възраждане" и за президентска република на ИТН.

"Преди да дстигнем до Велико народно събрание, Народното събрание взема решение - на база внесен проект.

Според мене няма да има достатъчно подписи въобще, за да се задвижи процедурата - да се стигне до обсъждане (в НС). Защото тази фрагментация на политическия ни живот, това отдръпване от избирателна активност и политическа дейност въобще прави хората по-пасивни.

Ако това е целта -  да ги събудим, да бъдат по-политически активни, е добре, но се съмнявам. Не мисля, че ще бъде възможно."

Според нея не може да няма кворум - колкото и да са участвали в референдум, да бъде задължителен.

"Това не е допустимо и отива отвъд разбирането ни за съвременна демокрация", изказа мнението си тя в интервю за предаването "Преди всички".

Два от референдумите се отнасят или за запазване на лева, или за отлагане на еврото - тях ги слагам в "патриотичния сектор", защото показват друг тип концепция за развитието на България, посочи доц. Киселова.

Според нея референдумът на ИТН за свикване на Велико народно събрание е доста по-различен: 

"Може да има странична цел - или да удари този на "Възраждане" и на журналистите от "България 24", или завинаги да прекъсне разговора за президентска република", допуска тя.

Според нея обаче целите са много по-прагматични:

"Първо - партията (ИТН) да напомни за себе си.

На следващо място - да покаже, че има експертен, интелектуален капацитет да изнесе сериозен дебат. Тук става въпрос за нова концепция, за нова държавност!

Или да се опитат да влязат отново в парламента, ако не успеят - поне да получат 1% на следващите избори, за да получават субсидиране.

Те са добри в това да правят шокиращи неща и да обръщат вниманието върху себе си".

Доц. Киселова коментира и вчерашната пресконференция на ИТН: 

"Виждаме един нов Слави Трифонов. Той изглежда помъдрял, изглежда по-консенсусен и отворен към журналистите.

Кое направи впечатление - тези хора не знаят какво искат, освен да обърнат внимание върху себе си.

Да се каже, че всяка партия щяла да си каже, след като народът реши, ми се струва, че е в нарушение на Конституцията. Дебатът за свикване на ВНС се предшества от проект. Не може ти да предизвикваш партиите, които по принцип не са за промяна на формата на управление, даже обратното - партиите са си заявили позициите и няма какво да ги питаш."

Има два варианта за водене на битка, отбелязва конституционалистката и обясни: 

"В единия командирът казва "Напред!", а в другия - "След мен". В момента ИТН казва "Напред" на хората, но не им дават посока. Зрелите политици са тези, които знаят посоката и казват "Аз ще ви поведа! След мен".

Част от въпросите на патриотичния сектор не са допустими - за ЛГБТ пропагандата и за развитието на енергетиката, смята доц. Киселова. Според нея обаче въпросите за еврото, при които се иска отлагане, са допустими. 

Въпросът на ИТН за референдум е допустим на ръба, каза специалистката по конституционно право и обясни:

"Във внесените мотивите има аргументация, че хората по принцип трябва да бъдат питани. Това не са аргументи за това, че е необходима промяна на формата на управление."

Доц. Наталия Киселова коментира и ключовите промени, свързани с механизма за разследване на главния прокурор: 

"Имаше няколко различни идеи, които са противоречиви като философия. Те не бяха обсъдени заедно, а поотделно. Беше приет проект на "Възраждане", който предвижда част от прокуратурата, в случая НСлС, да може да разследва главния прокурор, неговите заместници и председателите на върховни съдилища. 

"Имахме усилия да се разтегли процедурата и затова се създаде впечатление, че има приет текст, но става дума за нещо по-различно", изказа мнението си тя.

По думите й не е проведено гласуване. Днес депутатите биха могли да гласуват, посочи тя, но добави, че според нея това няма да се случи. 

"Имаме един приет механизъм на първо четене, ако имаме и втори - това ще означава сериозна работа за това коя от двете процедури да се възприеме", коментира специалистът по конституционно право. 

Времето за търсене на мнозинство за съставяне на правителство беше използвано за временни решения - всеки да си направи предложения и като дойде време за предизборна кампания, като знаме да си го изведат, коментира тя действащия парламент.

Тази процедура (за възможността за разследване на главния прокурор) ако не бъде доведена до край, "Възраждане" ще поддържат тезата, че те са предложили по-добър вариант, отбеляза доц. Киселова.

Според нея всеки проект може да бъде критикуван като философия или изработка:

"Разговорът е много по-сериозен - отвъд този законопроект. Трябваше да бъде направена по-сериозна оценка на законодателството за мястото и ролята на главния прокурор не само в наказателния процес, но и в други нормативни актове."

Тя даде пример, че например само главният може да иска имунитета на депутат, а не наблюдаващият прокурор.