Вече близо година Украйна воюва срещу нахлулата на нейна територия Русия. Но от съвсем скоро украинското ръководство отвори втори фронт - срещу собствената си корупция.

Въпреки възхищението, което извиква в свободния свят с героичната си съпротива срещу многократно превъзхождащ я противник, Украйна в очите на трезвите наблюдатели остава една от най-корумпираните страни в Европа. Затова при последното си посещение в Киев Европейската комисия поля със студен душ украинските амбиции за присъединяване към ЕС до две години.

От края на януари и началото на февруари украинските власти предприеха серия от уволнения, арести, обиски и кадрови промени по високите етажи на властта. Отиде си висш съветник на президента Володимир Зеленски, арестувани по обвинения в корупция бяха зам.-министри на инфраструктурата и на отбраната, уволнено беше цялото ръководство на митниците, заместник на главния прокурор беше принуден да подаде оставката си. Очаква се кадровата метла да продължи и в самото правителство.

В условията на война поводите не оставиха на Зеленски друг изход - в момент на върховно изпитание украинците не биха търпели неща, които преди минаваха безнаказано - например да се купува храна за армията на спекулативни цени, висш ръководител да получава подкуп от близо половин милион долара, а друг бивш шеф на държавна компания - премия от близо 6 милиона евро за спечелено арбитражно дело срещу "Газпром". Висш прокурор да прекарва зимната си отпуска в Испания и да се хвали с това в социалните мрежи, когато сънародниците му гинат на фронта и под руските бомбардировки и има военновременна забрана за мъжкото население да напуска страната. Може би капката, която преля чашата, беше катастрофата на правителствен хеликоптер близо до Киев, в която загина цялото ръководство на вътрешното министерство начело с министъра Денис Монастирски.

Украйна, макар и не членка на ЕС, има подобен проблем на членката от 16 години България - безнаказаната корупция по висшите етажи. Днес Киев в условията на война е принуден да прави това, за което София не намери сили и воля в условията на мир, гарниран с щедра европейска финансова и техническа помощ.

Украинското ръководство сигурно е можело да предприеме днешните си действия и в мирното време, но, по български, действаше бавно и нерешително. Войната обаче го принуди да започне да пипа бързо и безкомпромисно. Тя оголи до болка вредата, която корупцията нанася на обществото и държавата. В условията на въоръжен конфликт тя се плаща буквално с кръвта на народа и с независимостта на страната, плаща се с окупираните от агресора земи - особено на юг, където той не срещна особена съпротива. Това сега се разследва. Разбира се, и военното положение развързва до голяма степен ръцете на изпълнителната власт в Киев - от една страна, но от друга и отрязва пътя към компромиси.

Обявявайки серията арести и обиски на 1 февруари новият шеф на украинската Служба за сигурност Василий Малюк каза, че предприема "глобален удар по вътрешния враг" и поясни, че под това понятие разбира лица, които с действията си в различни сфери вредят на сигурността на Украйна. Той уточни, че става дума за предатели на родината и агенти на руските специални служби, лица от организираната престъпност, корумпирани държавни служители, подкопаващи икономиката на страната и стабилното функциониране на отбранителната индустрия. Когато предшественикът на Малюк Иван Баканов беше уволнен миналия юли заедно с главната прокурорка Ирина Венедикова, Зеленски изтъкна като причина разкритите 651 случая на държавна измяна и сътрудничество с руските нашественици в органите на прокуратурата, следствието и други правоохранителни органи.

С две думи, Украйна в момента прави онова, което България дори не е започнала наистина - ликвидира проруската си пета колона, чийто главен енергиен източник е корупцията. Проруската партия Опозиционна платформа "За живота" беше забранена например.

У нас партии, провеждащи открито прокремълска линия, са в парламента, имат редовен достъп и ноторни глашатаи в националните медии, чиито ръководства не смеят да ги пипнат от грижа за свободата на словото. Т.е. българските пропагандисти на един от най-тираничните и кървави режими в света, намиращ се под безпрецедентни международни санкции, обявил България за неприятелска държава и цензуриращ жестоко журналистиката в страната си, се ползват от европейски свободи за сметка на европейски граждани и на техния бюджет. Това е малоумие, което можем да платим скъпо. Справка - Украйна.

Но върхът на българското чудо в това отношение е, че главният говорител на Кремъл у нас е призидент на републиката и той е избран с гласовете на партии, обявили се за "добрите", за главните и единствените борци с корупцията. С такъв президент украинците се разделиха още през 2014 г. Такъв президент българите избраха две години по-късно, след като той им каза, че Крим е руски.  

Украинците разбраха колко струва толерантността към пипалата на Русия в държавата им по трудния начин. Чудя се, трябва ли войната да подпали и България, за да разберем истинската цена на корупцията и на петата колона. Но тогава може да се окаже късно.