Православната църква отбелязва днес Деня на Свети Антоний Велики, по-известен като Антоновден. Празник има и град Антоново. Честито!

Според народното поверие Антоновден, наричан още Лелинден, пази от болести. Жените правят и раздават питки, намазани с мед. Това честване е свързанo с народната представа за Свети Антоний като покровител на чумата и всички зарази.

Именици са Антон, Антония, Антоана, Антоанела, Антоан, Антоанета, Антонина, Андон, Андония, Доника, Дончо, Донка, Донна, Драгостина, Тончо, Тоника, Тонка, Тонко, Тоня, Тони.

Свети Антоний е роден през 251 година след Христа в Среден Египет, в семейство на заможни и благочестиви родители. Останал сирак на 20-годишна възраст, той раздал наследството си на бедните и се заселил в изсечена в скалите египетска гробница.

Легендата разказва, че една нощ през отворите ѝ минали всевъзможни гадини и зверове – змии, скорпиони, лъвове, леопарди, вълци, мечки и бикове. Всички те нападнали Антоний и му нанесли жестоки рани. Изведнъж обаче изчезнали. През пролуката на тавана Антоний бил озарен от светлина, която излекувала раните му. Почувствал небесната помощ той попитал:

„Къде беше Исусе? Защо не се появи отначало, за да изцериш моите рани ?“

И тогава се чул глас:

„Аз бях тук Антоний, но чаках да видя твоето мъжество. И сега, понеже храбро се бори, аз всякога ще ти помагам и ще те направя именит по целия свят“.

След случилото се светецът се преместил от другата страна на река Нил и заживял в изоставена постройка в планината, на която зазидал входовете и изходите. В пълно усамотение и мълчание прекарал 20 години от живота си. За постъпка си бил възнаграден със способността да лекува. Излекуваните съветвал да благодарят не на него, а само на Бога. Починал на 105-годишна възраст, на 17 януари 356-та година.

На Антоновден домакините пекат питки и ги поднасят с мед.

В народния светоглед на българите Свети Антоний и Свети Атанас са тясно свързани – счита се, че са двама братя-ковачи и някъде (Поповско) празниците им се означават с общото название сладки и медени, а в Пиринско се вярва, че всички болести се събират на Антоновден, а на следващия (Атанасовден) тръгват по хората. В Разградско има обичай две медени питки да се дават на съседи, а третата се оставя на тавана за чумата. На този ден жените не предат, не плетат, не варят боб и леща, за да не разсърдят чумата, шарката и „синята пъпка“. Антоновден и Атанасовден са един след друг и се честват като празници на ковачи, железари, ножари, налбанти.

Нека видим в снимки какво още се е случило на 17 януари по света през годините.

Снимки БГНЕС, Уикипедия и архив