Скъсаните подводни газопроводи на Русия "Северен поток"-1 и 2 ще бъдат запечатани и консервирани, тъй като няма непосредствени планове за ремонта или повторното им активиране, предаде Ройтерс, позовавайки се на източници, запознати с плановете.

„Северен поток 1“ и „Северен поток 2“, всеки от които се състои от две тръби, бяха изградени от руския държавен газов монопол „Газпром“, за да изпомпват 110 милиарда кубически метра (мкм) природен газ годишно до Германия под Балтийско море.

Три от тръбите бяха спукани от необясними взривове през септември, а една от тръбите на Северен поток 2 остава непокътната.

Растящото напрежение между Москва и Запада заради нахлуването на Русия в Украйна дотогава вече беше спряло „Северен поток 1“ и попречи на неговия близнак да влезе в експлоатация. Вашингтон и Киев критикуваха "Северен поток 2" за това, че увеличава зависимостта на Германия от Русия.

"Газпром" каза, че е технически възможно да се поправят скъсаните линии, но два източника, запознати с плановете, казаха, че Москва вижда малка перспектива отношенията със Запада да се подобрят достатъчно в обозримо бъдеще, за да са необходими тръбопроводите.

Европа драстично намали вноса си на енергия от Русия през последната година, докато износът на "Газпром" извън бившия Съветски съюз намаля почти наполовина през 2022 г., достигайки постсъветско дъно от 101 милиарда кубически метра.

Един руски източник каза пред Ройтерс, че Русия смята проекта за "погребан". Други двама казаха, че въпреки че няма план за ремонт на спуканите тръбопроводи, те поне ще бъдат консервирани за евентуално повторно активиране в бъдеще.

Друг източник, запознат с плановете, потвърди, че заинтересованите страни обмислят консервация.

Това най-вероятно би означавало запечатване на спуканите краища и поставяне на покритие в тръбите, за да се предотврати по-нататъшна корозия от морската вода.

Един от руските източници каза, че ако превозваният с танкери по море втечнен природен газ  от Съединените щати, който Европа използва, за да компенсира някои от руските си доставки, стане много по-скъп, Европа отново може да е готова да купува повече от Русия.

Нямаше коментари нито от "Газпром", нито от акционерите в "Северен поток" - френската "Анжи", германските "Гасуние" и "Винтерсхал" както и от оператора на "Норд стрийм 1".

Ройтерс цитира говорител на германската енергийна компания "E.OН" , която също притежава дял в компанията "Норд стрийм АГ" (Nord Stream AG) да казва:

„Доколкото ни е известно като акционер, не е взето решение за или против възстановяването на тръбопровода“.


Москва твърди, без да предоставя доказателства, че Западът стои зад взривовете. Миналия месец Белият дом отхвърли като "пълна измислица" публикация в блога на американския разследващ журналист Сиймор Хърш, в която се твърди, че Вашингтон е отговорен.

Разследванията от Дания, Германия и Швеция все още не са приключили.

"Северен поток 1" така или иначе беше неактивен от края на август, когато беше спрян за поддръжка, но така и не беше рестартиран, тъй като Русия и Западът спориха за обслужването на помпена турбина на фона на западните санкции.

"Северен поток 2" с подобен размер беше завършен през септември 2021 г. Тогава напрежението с Русия нарастваше и германските регулатори отказаха да го сертифицират. Тогава Берлин замрази проекта, дни преди Москва да изпрати въоръжените си сили в Украйна на 24 февруари миналата година.

Руският президент Владимир Путин предложи да се използва неповредената връзка на Северен поток 2 за изпомпване на газ, но Германия, която сега желае да прекрати зависимостта си от Русия, отхвърли идеята. Полша също спря да купува руски газ.

В момента Русия изнася само около 40 милиона кубични метра газ на ден за Европа през Суджа на границата между Украйна и Словакия.

Външният министър Сергей Лавров каза в петък, че Москва, която се надява да създаде газов хъб в Турция, който да замени балтийския маршрут, вече няма да разчита на Запада като енергиен партньор.