Днес - 10 март, се навършват 80 години от спасяването на българските евреи. Денят на спасяването на българските евреи и на жертвите от Холокоста и на престъпленията срещу човечеството се отбелязва от 2003 г. насам, с решение на Министерския съвет от 13 февруари 2003 г. Определянето на датата е свързано с приетата на 18 октомври 2002 г. от министрите на образованието на страните членки на Съвета на Европа декларация, съгласно която всяка държава отбелязва ден в памет на жертвите на Холокоста и на пострадалите от престъпления срещу човечеството, съобразно своята национална история.

На 17 март 1943 г. подпредседателят на 25-ото Народно събрание Димитър Пешев изпраща изложение до министър-председателя, подкрепено от 43-ма народни представители, против депортирането на българските евреи. С активните действия на пловдивския митрополит Кирил, на софийския екзарх Стефан, с намесата и на обществеността, от депортация са спасени близо 50 000 български евреи.

От 2006 г. се отбелязва и Международен ден в памет на жертвите от Холокоста, съгласно резолюция на Общото събрание на ООН.

Преживяла две национални катастрофи, България прави всичко възможно, за да избегне въвличането й в поредната война на Стария континент. Въпреки натиска на нацистка Германия върху българските институции, нашият народ отхвърля антисемитизма и сам, разпокъсван и преследван, търси пътя към диалога, към мирната ревизия на несправедливия Ньойски диктат. Това каза президентът Румен Радев при откриването на изложба в Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“, която представя документални свидетелства за живота на евреите по българските земи, в т.ч. и по време на Втората световна война.

Сред гостите на церемонията са служебният министър-председател Гълъб Донев, вицепрезидентът Илияна Йотова, служебният вицепремиер Атанас Пеканов, служебният министър на външните работи Николай Милков, служебният министър на културата Найден Тодоров, служебният министър на иновациите и растежа Александър Пулев, служебният министър на туризма Илин Димитров, служебният министър на отбраната Димитър Стоянов, бившият министър-председател Симеон Сакскобурготски, генералният директор на Българската телеграфна агенция (БТА) Кирил Вълчев, посланикът на Държавата Израел Йорам Елрон, известният историк и общественик от Израел проф. Михаел Бар-Зоар, общественици, духовни лица и граждани.

"За мен е чест да открия тази изложба в присъствието на нашите израелски приятели и на уважавания, скъп почетен гост проф. Бар-Зоар – общественик, историк, верен приятел на България. Неговата забележителна книга "Спасение" разкрива по един неповторим начин пред света събитията от пролетта на 1943 г., довели до спасяването на българските евреи", каза Радев. "Проф. Бар-Зоар разкрива и толерантността, приятелските чувства и хуманизма на българския народ в един от най-мрачните периоди в човешката история, когато Европа е смазана от Хитлеристкия ботуш", добави държавният глава.

По думите му, изолирана и заплашена от окупация, България е била принудена да се включи към Тристранния пакт.

Загубеният неутралитет доведе до приемането на антиеврейско законодателство, но това не промени отношението на нашия народ към приятелите, съседите, съучениците и колегите евреи, каза Радев.

Държавният глава заяви, че българите не са изневерили на толерантността и съпричастността към страдащите.

"Българските институции продължиха да издават транзитни визи на хилядите бягащи от окупирана Европа евреи. Наши дипломати подчертават, че натрапеното отвън антиеврейското законодателство в България ще бъде прилагано така, че да озапти всеки опит за насилствен антисемитизъм", каза президентът.

"В дни на върховно изпитание българската държава и народ издържаха тест с огромна историческа стойност, като не позволиха нито един български евреин да загине в лагерите на смъртта или да бъде убит в България“, каза Радев.

Той добави, че спасяването на българските евреи продължава и днес да е пример за силата на обществената и политическа енергия, посветена на една справедлива кауза.

"В историята ни завинаги ще остане държавническият урок на 43-мата депутати от правителственото мнозинство в Народното събрание, подписали писмото на подпредседателя Димитър Пешев, на достойните духовни водачи на Българската православна църква, която по това време е част от държавата, на активната обществена позиция на редица научни и професионални сдружения, на моралната роля на интелектуалния елит, останал верен на традициите на своя народ и държава. Няма да забравим и приноса на българските евреи в антифашистката съпротива", подчерта държавният глава.

Румен Радев добави, че 80 години след събитията, безпрецедентният акт на спасяването на българските евреи остава "нашата здрава морална основа в борбата с омразата, ксенофобията и съвременните прояви на антисемитизъм".

Има нещо специално в българския народ. И това нещо трябва да бъде като една светлина, като един лъч, който огрява целия свят. Да видят хората как в най-мрачните, в най-тежките моменти, цял един народ, от всички слоеве на обществото, е станал и спасил своите евреи. Това известният историк и общественик от Израел проф. Михаел Бар-Зоар.

"Аз го виждам това, и моите приятели, като един свещен дълг, който имаме към България - да разпространим в целия свят тази история за спасяването на евреите. Понеже това не е събитие от един ден или два дни. Това е нещо много дълбоко и трябва да го пазим в българската душа и в нашите спомени", каза проф. Михаел Бар-Зоар.

"И съм много щастлив, че мога да кажа тези думи днес, в моя роден град София, на толкова важна публика. Така че, моля ви се, помогнете ми да можем да разпространим тази история. Това е за чест на българите, за чест на моята родина", каза още той.

Проф. Михаел Бар-Зоар разказа кога най-силно е усетил, че България е негова страна:

"Ние тръгнахме към Израел с един товарен влак, който минаваше през Югославия . Там трябваше да дойде параход, който да ни закара в Израел. На влака бяхме повече от 1000 евреи от София. Влакът спря на границата за административни афери. Когато минахме границата, всички скочихме навън, за да се поразмърдаме. Обърнахме се към границата и гледахме България - за последен път, една прекрасна зелена долина. И един човек започна да пее, след това - втори, трети... Представете си един хор от 1000 души, мъже и жени, които пеят "Мила родино". Пеят и плачат. Тогава бях 10-годишен и попитах майка ми и баща ми защо плачат. Баща ми ми каза: "Понеже обичаме тази страна. България е била добра към нас, ние обичаме България. Така заминахме за Израел, разкъсани".

Аз се питам какво имате вие, българите, във вашата кръв. Дали това е водата или въздуха. Какво е направило тези българи, които са имали история, като много нации в Европа, да бъдат единствените в света. Единствените, които бяха против закона за защита на нацията. Какво направи, че цялото това мнозинство в парламента, което беше за Германия, се окопити, и каза: "Не пипайте нашите българи, нашите евреи". Какво стана, че църквата на България,  е единствената църква в света, която се бори толкова смело да спаси евреите", каза още проф. Михаел Бар-Зоар.

Церемония по поднасяне на венци пред Паметните плочи на спасителите на българските евреи се проведе в София по случай 80 години от спасяването на българските евреи.

Венци бяха поставени пред паметника от името на президента Румен Радев, негово Светейшество българският патриарх Неофит и Светия синод на Българската православна църква, както и от царското семейство. Цветя пред Паметните плочи на спасителите на българските евреи оставиха служебният вицепремиер Атанас Пеканов, служебният министър на външните работи Николай Милков, служебният министър на иновациите и растежа Александър Пулев, служебният министър на туризма Илин Димитров, служебният министър на отбраната Димитър Стоянов, генералният директор на Българската телеграфна агенция Кирил Вълчев, дипломати и граждани.

Преди това имаше шествие, което започна от Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“, където по-рано президентът Румен Радев откри документалната изложба „80 години от спасяването на българските евреи“, до Паметните плочи на спасителите на българските евреи. Въпреки натиска на нацистка Германия върху българските институции, нашият народ отхвърля антисемитизма, заяви Румен Радев при откриването на изложбата в Националната библиотека.

Събитията от програмата на Националния инициативен комитет за отбелязване на 80 години от спасяването на българските евреи през Втората световна война се провеждат под патронажа на президента Румен Радев.

Служебният външен министър Николай Милков и неговите заместници Костадин Коджабашев и Велислава Петрова ще се срещнат с гостуващи в страната ни по повод на годишнината евреи от Държавата Израел, Мексико и с представители на международни еврейски организации.

В Регионален исторически музей - София главният изпълнителен директор на „Български пощи“ Филип Алексиев ще пусне в употреба издание на тема: „80 години от спасяването на българските евреи“. Пощенско-филателното издание се състои от една пощенска марка в блок и специален пощенски печат. В официалната церемония по валидирането, която ще започне в 16:00 часа, ще участват председателят на Организацията на евреите в България „Шалом“ проф. Александър Оскар, кметът на София Йорданка Фандъкова и художникът Николай Петрусенко.

Внукът на един от 42-ата народни представители, подписали писмото на Димитър Пешев в защита на българските евреи, Стефан Караиванов, организира пресконференция на тема „80-годишнината от спасяването на българските евреи – документи и спомени за съдбата на хората, които допринесоха за това“. Тя ще се състои в Националния пресклуб на БТА от 11:00 часа.

Българската телеграфна агенция (БТА) в партньорство с Центъра за еврейско-българско сътрудничество „Алеф" си поставя задачата с поредица от материали да припомни събитията от миналото и участниците в тях, и да представи значението на спасението и спасителите. България е спасила близо 50 хиляди живота. Според официалните данни на интернет страницата на Изследователския център на Световния център за възпоменание на Холокоста Яд Вашем, в таблицата срещу името на България е записано, че в страната е имало 50 хиляди евреи преди Втората световна война и нула жертви. Единствената държава в таблицата със записани нула жертви е България.

БТА