• "- Докато се отдалечаваше в мрака, продължаваше ли да чуваш писъците на агнетата отзад при светлините?

  • - Не за дълго. Те бяха само дванайсет."

Томас Харис, „Мълчанието на агнетата“

Изглежда и нашите агнета вече всички са заклани.

Познавате ли Петя Аврамова, Красен Кръстев, Георги Божинов, Айхан Етем, Красимир Богданов и Явор Хайтов? Повечето изобщо нищо не ви говорят, а двете по-познати имена напоследък не сме ги чували. Тези хора представляват в Народното събрание Враца – първите двама са от ГЕРБ, после следват кадрите на БСП, ДПС, Патриотичния фронт и каквото е останало от „България без цензура“. Избирателите от област Враца изпратиха тези шестимата, за да защитават техните интереси в парламента.

Избирателите от област Враца са и читатели на вестник „Зов нюз“, чийто издател беше глобен със 100 хиляди лева от Комисията за финансов надзор (КФН) за няколко реда в електронното издание, които с нищо не се различават от подобни информации в стотици други сайтове – имаше опашки, имаше паника, имаше страх от фалит на една банка. Въпросната банка е цяла, т.е. нито има беля, нито „Зов нюз“ се различава от много други медии. Да се удари!

И после - тихо. Нито един от народните представители от Враца не е дал знак, че вижда по някакъв начин интересите на своите избиратели накърнени. Защото тази глоба е в състояние да лиши врачани от един от източниците им на информация. На никого обаче не му пука.

Пак за публикации за една банка, пак без да има беля, пак напълно извън здравия разум КФН глоби със 160 хиляди лева „Икономедиа“, която издава „Капитал“ и „Дневник“.

В същото време никой не е глобил една камара медии и институции, които открито водеха война срещу една бивша вече банка. Никой не е потърсил отговорност и на институциите, които допуснаха грабежа на века.

Разсейването

Министър-председателят Бойко Борисов мълчи по темата.

Президентът Росен Плевнелиев мълчи по темата.

Парламентарните групи и от управляващите, и от опозицията мълчат.

Председателят на комисията по култура и медии Поли Карастоянова искрено се изненада, че я питат по темата в студиото на БНТ. „Ние не сме страна“. И тихо.

И ако сега ми припомните, че става дума за независима институция и че нейните решения се обжалват само пред независимия съд, ще бъдете прави. Но сме имали случаи досега и премиер, и президент, и партийни лидери да прекрачат бюрократичните си граници, за да изразят позиция срещу някоя несправедливост. Този път не им е толкова важно. Или не им е достатъчно несправедливо. И е тихо.

Нека им припомня: Управляващите подписаха програмна декларация с дългото име „Ключови приоритети за формиране на стабилно парламентарно мнозинство в 43-то Народно събрание и съставяне на проевропейско реформаторско правителство за стабилно развитие на България“. И в нея присъства ангажиментът за „Създаване на публична и законодателна среда, която гарантира медийна независимост и медийния плурализъм“.

Още няколко подобни глоби и могат спокойно да изтрият от програмата си тази част. Просто няма да има вече какво да гарантират.

Когато една институция размаха бухалката срещу медии, тогава само и единствено парламентарното мнозинство може да поправи белята – или като избере ново ръководство, или като прецизира правилата, по които работи комисията. И там обаче е тихо.

Единствената ясна позиция дойде от съпредседателя на Реформаторския блок Радан Кънев. Във фейсбук той оцени налагането на глобите като „поръчка срещу медийната свобода“, оприличи КФН на бухалка и призова за смяна на ръководството.

А после? Ключова фигура в парламентарното мнозинство може да поставя много по-решително важните въпроси, а не само да пише статуси. В парламента продължава да е тихо.

Медийните „Нини Гергови“

Списъкът е кратък: Съюзът на издателите в България, Мрежата за свободно слово, „Протестна мрежа“, Българският хелзинкски комиет и партия „Зелените“ - тези организации протестираха срещу удара с бухалка върху медии. (Моля за извинение, ако съм пропуснал някого)

Разбира се, държавата ни няма да се нарича България, ако няма и контрапротест. Българският медиен съюз, който бе създаден около изданията, които вече не помня дали са или не са на семейството на Делян Пеевски, разпространи декларация срещу единия глобен - „Икономедиа“. На пръв поглед това е недоволство срещу спечелен проект за финансиране от фондация „Америка за България“, но всъщност е подкрепа за действията на КФН срещу медии.

„Опитите да се размахва знамето на медийната свобода, когато с публикации се престъпват нормите на закона, са достойни за съжаление и компрометират журналистиката като цяло“, казаха тези издатели.

Като че ли забравихме как МВР и ДАНС обявиха, че разследват злонамерена атака срещу ПИБ още през месец юни. Не сме чули обаче да са разкрили нещо.

Като че ли забравихме как прокуратурата и една група медии се постараха, за да създадат банковата паника. Не сме чули обаче някой да е наказан или глобен.

Бухалката е за тези, които задават въпроси. С помощ от колеги.

И тук нямат нищо общо личните оценки за тези медии – харесваме ли ги, не ги ли харесваме, кой ги издава, харесваме ли го или не го харесваме... На село обикновено всичко се изяснява с въпроса „Тоя от кои беше?“

И така в нашето голямо село не можем да различим принципа от частния случай. Или не можем, или не можем да си го позволим.

"Е, Кларис, млъкнаха ли агнетата?“

P.S. Ако не сте препрочитали скоро книгата на Томас Харис, ето малко припомняне: агнетата не мълчат, защото ги е страх, а защото просто вече са мъртви.