Мирният план за Газа на Тръмп е подписан и американският президент заложи целия си авторитет, за да успее той. Натискът на Белия дом върху „Хамас“ и израелското правителство в момента е единствената нишка, на която се крепи крехкото мирно споразумение.

Мирният план предвиждаше в първата си точка връщането на всички живи и мъртви заложници от Ивицата Газа. „Хамас“ освободи 20-те оцелели израелски граждани, но заяви, че не знае къде са телата на загиналите 28 души. В отговор израелското разузнаване заяви, че разполага с информация къде се намират останките на заложниците, съответно и от „Хамас“ също ги знаят.

Беше обсъдено изпращането на международен екип от експерти, както и на тежка техника от Египет, за да бъдат извадени телата. Такъв екип все още не е допуснат от „Хамас“. Оправданието с липсата на тежка техника бе отхвърлено, след като Египет прати няколко машини.

Тези оправдания повдигат въпроси за достоверността им. От една страна „Хамас“ твърди, че не разполага с багери, от друга — под Газа има тунелна мрежа от над 500 километра, която едва ли е изкопана с лъжица. Терористите също така твърдят, че заради огромните разрушения просто няма как да знаят къде са останките на загиналите израелци.

В същото време обаче само в рамките на 4–5 часа те откриват, идентифицират и верифицират загинали палестинци и обявяват пред международните медии колко точно са цивилните жертви, къде са били по време на атаките и колко от тях са деца.

За подобни детайлни данни други държави обикновено имат нужда от дни — например Турция след земетресенията там, а Израел след атаката на 7 октомври имаше нужда от месеци, за да установи официално кои са загинали, кои са отвлечени и да събере телата им — и то при запазена инфраструктура.

От седмици „Хамас“ действат по един и същи повторяем сценарий: след като заявят, че нямат повече тела на заложници при себе си, Израел реагира и изненадващо се намират две тела, които се предават на „Червения кръст“. Така до момента са върнати останките на 15 души. Според Израел от „Хамас“ знаят къде се намират телата на още поне 9 израелци.

След всеки отказ да признаят, че имат информация и да предадат мъртвите израелци, Израел реагира все по-твърдо. Тази нощ израелската армия атакува масирано Газа. В резултат „Хамас“ съобщи за 90 загинали, като поне една трета от тях са били деца. Данните не могат да бъдат потвърдени от независим източник. Тъй като почти половината от населението в Газа е в детска възраст, големият брой жертви сред тях е статистически реалистичен.

Протакането на първата точка от мирния план и все по-агресивните удари на Израел вследствие на нарушаване на примирието от „Хамас“ започват да изглеждат като съзнателен план от страна на терористите. Те се опитват да вкарат в капан израелското правителство и крайнодесните в него, както и световното обществено мнение.

Няма как „Хамас“ да желае изпълнението на следващата точка, която предвижда разоръжаването и разпускането на групировката и замяната ѝ с международна гражданска администрация. В момента терористите печелят време — от една страна, за да се възстановят, да попълнят редиците и да се реорганизират, а от друга — за да върнат Израел и неговите военни удари с големи цивилни жертви обратно в центъра на световното внимание.

Така натискът върху Нетаняху се увеличава, а „Хамас“ се позиционира отново като гражданска и революционно-защитна организация, а не като терористична. Този имидж, който ислямистите внушиха на външния свят през последните две години, сериозно се пропука след информацията за масови разстрели и наказания на цивилни в Газа.

Терористите знаят, че времето работи за тях. Нетаняху е под нарастващ натиск да върне телата на загиналите, както обеща, и предстоящите избори догодина ускоряват необходимостта да се заяви като победител и унищожител на „Хамас“. В същото време срещу него тече процес за корупция, а наближава моментът за по-сериозни обвинения.

Сред основните причини за критиките към него са:

1. Провалът в защитата на Израел на 7 октомври;

2. Начинът, по който води войната от март насам, довел до огромни разрушения и много цивилни жертви.

Белият дом също показва признаци на загуба на търпение. Според информация на Times of Israel, Нетаняху първо е наредил на IDF да нанесе удари и след това е информирал Вашингтон, че възнамерява да го направи. По договорка Израел предприема каквото и да било в Газа само с изричното съгласие на САЩ.

Основният въпрос остава как ще реагира Тръмп на всяка ескалация. „Хамас“ играят и с неговото търпение, очаквайки той да оттегли подкрепата си за Израел, ако Нетаняху пренебрегне консултациите. Това поставя Тръмп пред сериозна дилема.

За него мирът в Газа и трансформациите в Близкия изток са диамантът в короната на втория му мандат и той няма да се откаже лесно. В същото време изпълнението на мирния план определя цялата му репутация като решаващ играч в региона, което обяснява и все по-резките му заплахи към „Хамас“.

Опитите на САЩ да удържат реакциите на Нетаняху и сдържаността на Израел са едновременно причината мирното споразумение да съществува и причината то да е уязвимо.

Докато в „Хамас“ вярват, че в името на примирието няма да ги елиминират по военен път, те ще протакат първата точка и ще тестват търпението на Израел и решимостта на Тръмп. Ако Тръмп и Нетаняху загубят търпение обаче, мирният план се проваля — което е основната им цел. Така те остават единствените печеливши, независимо какво ще се случи оттук нататък.