С призив за помощ от страна на  Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), която традиционно изпраща наблюдатели на българските избори, както и на Централната избирателна комисия (ЦИК) и Съвета за електронни медии (СЕМ) се е обърнал генералният директор на БНТ Емил Кошлуков. Кошлуков иска от тях съдействие да се убедят бъдещите народни представители в нуждата от измнения в изборното законодателство в частта с медийното отразяване на кандидатите - така, че от ефира на обществените медии да не се лее пропаганда и език на омразата, поставяйки и журналистите, и зрителите в неудобно положение..

Това съобщава "Отворен парламент" на Института за развитие на публичната среда в своя публикация от днес.

Причината - както Клуб Z писа преди две години - промени в Изборния кодекс, направени от 45-ото Народно събрание, с които на всички формации, регистрирали листи във всички избирателни райони за парламентарните избори, се дава равно право да участват в ефира на Българската национална телевизия и Българското национално радио. Така се оказа, че ефирът е залят от всякакви конспиратори и агресори, а журналистите се превръщат във "фактчекъри", а понякога и в боксови круши на такива събеседници.

"Българската национална телевизия и Българското национално радио отразяват обективно и справедливо проявите на кандидатите, регистрирани от партиите, коалициите и инициативните комитети, при зачитане на тяхната равнопоставеност и значимост въз основа на правила, приети от Централната избирателна комисия.

Партиите и коалициите, които са регистрирали кандидати във всички изборни райони при избори за народни представители, имат право на равно участие" – гласи спорният чл. 189, ал. 3 от ИК, гласуван тогава от парламента в бърз порядък по предложение на "Има такъв народ", като намерението бе с идеална цел - и малките формации да имат право да разкажат платформите си .

Какво означава това – че ако една формация е регистрирала листи във всички 31 многомандатни избирателни района, без значение каква е нейната електорална тежест – има ли шанс според социологията да прескочи бариерата от 1% за получаване на държавна субсидия, 4 на сто – за влизане в парламента, или пък има 0,0000001% подкрепа – то тя има абсолютно равни права с всички останали да се появява в ефира на обществените електронни медии – и като времетраене, и като участия в отделните слотове, в т.ч. в праймтайма. Законът е императивен в това отношение. Подлежи обаче на тълкуване какво се има предвид под отчитане на тяхната "значимост", не само на тяхната "равнопоставеност", също описани с новите текстове - посочват от "Отворен парламент".

Рецидив

Кошлуков не за пръв път роптае срещу измененията на 45-ото НС, като пикът бе през ноември 2021 г., когато освен вот за парламент, имаше такъв и за президент, като бяха регистрирани 24 кандидат-президентски двойки, 20 партии и 7 коалиции. И всичко това мина през обществения ефир. „Предизборната кампания в медиите не бива да уврежда психичното здраве на нацията. Извинявам се на засегнатите ни зрители, на Бойко Василев и Добрина Чешмеджиева специално“ – извини се във фейсбук пост Кошлуков преди дни, визирайки и двамата водещи на предаванията в праймтайма – „Панорама“ и „Референдум“.

По думите му, когато мнозинството в миналия парламент реши да отвори отново Изборния кодекс (за да върне хартията в големите секции), е разговарял с представители на всички парламентарни групи с молба да се променят и разпоредбите на чл. 189. Видимо това не се случи. Бивши депутати от ГЕРБ, партията, която лидира процеса по измененията в Кодекса, са коментирали пред „Отворен парламент“, че просто са забравили за нуждата от тази поправка покрай останалите считани от тях за по-важни текстове.

А какво искат от телевизията? – Връщане на старото положение, при което формациите пак разполагат с еднакъв обем време в ефира, но медията да има решаващата дума при неговото разпределяне по слотове.

"В праймтайм публицистиката, като „Панорама“, „Референдум“, имахме право сами да определяме участниците, като го правехме на база актуалните социологически проучвания и се канеха представителите на формациите около и над 4-процентовата бариера за влизане в Народното събрание" – посочва той.

По думите му това не лишава останалите участници от представяне в ефира на обществената телевизия, като те могат да намерят изява във всеки друг формат, в т.ч. в сутрешните блокове и равнопоставеността ще бъде спазена по отношение на обема, но не и на слотовете. Мотивът за това искане е и че формациите с по-голям шанс за парламентарно представителство, носят и по-голяма отговорност за думите си и вероятността за пропускане на „безумия и език на омразата“ е по-малка.

На въпрос относно оставената от законодателите „вратичка“ с посочването, че трябва да се отчита и „значимостта“ на формациите, т.е. едни имат по-голяма тежест, други по-малка, и защо телевизията не се възползва от тази възможност, за да определя правилата, Кошлуков препраща към диаболичността на текста, в който се посочва „равнопоставеност“. По думите му телевизията може да бъде не само обвинена, но и съдена за това, че може и да предоставя еднакво като обем време, но не и ефир в едни и същи предавания, най-вече в праймтайма.

Директорът на БНТ лансира и друга поправка – премахване на платените интервюта. Според журналисти от медията, с които „Отворен парламент“ е разговарял, този формат е обиден за тях.

„Хем трябва да спазваш стандарти, хем да се водиш от Етичния кодекс, хем да си обективен – и в същото време заставаш с името и лицето си за интервю с кандидат, подписано като „Платена форма“. Колкото и професионално да водиш това интервю, подсъзнателният лайтмотив е „поръчков си“ – смятат журналистите, с които разговаряхме.

За такава промяна призовават и от ОССЕ.

Макар в споразумението на БНТ с формациите да е записано изрично, че по своя преценка телевизията има право да отказва излъчване „по съображения относно законността и моралността на съдържанието им“, в живите формати това е неприложимо – защото може да подозираш, но не и да предпоставяш какво ще каже един кандидат, посочва още Кошлуков.

Да влезе ОССЕ

Генералният директор даде заявка и че този път ще поиска с официални писма до парламентарните групи в бъдещия парламент да отворят отново ИК – въпреки рисковете там да се „намърдат“ по стара традиция всякакви други поправки.

Кошлуков вече е изпратил идентично писмо до Тана де Зулуета, ръководител на мисията за наблюдение на ОССЕ, до председателя на ЦИК Камелия Нейкова, както и до този на СЕМ – Соня Момчилова в търсене на подкрепа „за да провокираме обществена и институционална дискусия по повдигнатите въпроси“.

„Последната редакция на чл. 189, ал.3 от ИК е вътрешно противоречива. От една страна дава възможност БНТ и БНР да отразяват обективно и справедливо проявите на кандидатите, при зачитане на тяхната значимост, като същевременно партиите и коалициите, които са регистрирали кандидати във всички изборни райони при избори за народни представители, имат право на равно участие. В много случаи е налице злоупотреба с тази разпоредба, единствено, за да се осигурят медийни изяви на лица, които не са сериозни политически претенденти. А българският избирател остава изумен, защо обществените медии допускат подобни изяви, непознавайки детайлно някои разпоредби на Изборния кодекс“ – пише Кошлуков.

Според него „предоставянето на възможност за изяви на кандидати за народни представители, които въпреки многократните си участия в предишни и настоящи избори, не получават достатъчна подкрепа от избирателите, би следвало да бъдат ограничени, още повече когато вече са проявили враждебна реч, агресивно поведение, неспазване на добрите нрави, накърняване на правата и доброто име на друг кандидат и това е констатирано по съответния ред“.

„Считам за недопустимо в предизборните предавания на обществените медии да бъде използван език на омразата и арогантно поведение, вместо да бъдат представяни идеи и политики за развитие на държавата и осигуряване благоденствие на българските граждани. Подобни прояви единствено отблъскват хората, намаляват избирателната активност и не съдействат на демократичните процеси. Същевременно журналистите на БНТ са подложени на некоректно и агресивно поведение от някои участници в диспутите и интервютата, дори на незачитане на принципите на обективна и честна журналистика и свободата на словото“ – пише още до ОССЕ, ЦИК и СЕМ директорът на обществената телевизия.

Ще има ли ефект – един законодател знае, посочват от ОП.