Предизборните кампании напоследък са толкова начесто, че почти не разбираме, че се случват. За тази политическите партии бяха решили да не се охарчват много и дадените пари за медии например се връщат към 2014 г., според данни на Отворен парламент.

Най-честото определение за изминалия един месец на официална кампания е „вяла“. Интересно е, че картината от социологическите проучвания на електоралните нагласи отпреди месец не е претърпяла почти никакви изменения – т. е. времето за активно убеждаване от страна на основните политически играчи и претенденти за Народното събрание не е било добре използвано.  Същото показват и прогнозните очаквания за избирателната активност – тя няма да е много по-различна от тази на предишния вот през октомври м. г., т.е. много ниска. И това въпреки свръхочакванията, с които беше натоварена хартиената бюлетина от част от партиите, участници в изборите.

Остава възможността за нерегистрирани от социологическите проучвания, но реализирани по-късно намерения за гласуване, които контролирано – каквито немалки възможности дава хартиената бюлетина (или самоосъзнато), да дръпнат дистанцията между двете формации, които спорят за първа позиция. Или пък с този вдъхновен в последния момент вот да влезе партия, която към момента остава под чертата – „Български възход“, „Левицата“. Даже в по-малко реалистични версии и ИТН, която в привижданията на лидера си Слави Трифонов и цитирани от него социологически данни по собствена поръчка ще е с почти 8 процента. На миналите избори така лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов в стъклената топка на собствените си проучвания виждаше първо място за антиевропейската си формация.

Има и нещо друго интересно – отчетените електорални нагласи в последните социологически проучвания преди вота са почти като две капки вода, като самите изследователи посочват, че тази картина има много възможности да се промени и че неяснотите към днешна дата са повече от отговорите. Според тях стои усещането, че партиите вече гледат към следващи избори и най-вече към местния вот.

Ден преди да приключи кампанията този път изглежда, че ще мине без тежки компромати, без сериозни разкрития, дори без удари под кръста със сексуални нападки и съмнителни видеа. Но пък с някакво всеобщо вдъхновение за битка срещу „спекулата“ на големите търговски вериги.

Остава като въпросителна дали координираната вълна от фалшиви сигнали за бомби в училищата ще се пренесе в изборния ден. Но по-вероятно е тя (и да се надяваме, че е така) да няма нищо общо с родния парламентарен вот.

В кампанията имаше двама нерегламентирани участници – винаги неполитичниятният главен прокурор Иван Гешев, лицето на единствения остров на стабилност в страната (единствено и само по самооценката му), с разкритията около тайнствените флашки с информация за посягане на обвинението, но с намесени имена от ПП.

Другият участник също не е изненадващ, даже почти традиционен – президентът Румен Радев и неговият апендикс – назначеното от него служебно правителство. Държавният глава и премиерът Гълъб Донев през този месец не спестиха пороя от критики към партиите, които по думите на Радев не могат, не искат и ги е страх да направят правителство и да управляват, вероятно потиснати от бляскавите успехи  на служебния кабинет, сред които високи цени и отложено членство за Шенген.

 Важен акцент от поведението на президента в кампанията беше и непрестанното клеймене на т. нар. партии на войната от негова страна. Само пример - в едно от последните си изказвания обясни как т. нар. триъгълни оръжейни сделки сега не стават, трябвало е да станат по времето на коалиционния кабинет, но той не го е направил.

Въпреки своята по-скоро вялост и кампанията имаше и своите отличителни моменти. Двете коалиции в битка за първото си място си играеха на „Има как“ – „Няма как“.

Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов облече кожения шлифер от времето на главното си секретарстване в МВР, явно с послание в носталгично-обещаващ  стил – Ще се върнем.

На финала на кампанията в негова помощ се яви не само Библията, но и по традиция Манфред Вебер. Опонентите цакаха с четирима европейски премиери като фактът на тяхната подкрепа беше подчертана едва около милион и петнайсет пъти от Кирил Петков.

По време на своите активни обиколки имаше и умилителни картини – Даниел Лорер, който похапва кебапчета, или донякъде озадачаваща покана за брънч с Лена и Миро (Лена Бориславова и  Мирослав Иванов) в Благоевград. Благоевград явно не се оказа балканската столица на брънча, та по-късно поканата се трансформира в на по кафе. Извън леко забавните елементи Бориславова имаше логично завръщане под светлината на прожекторите, като отбеляза и една точка в своя полза. Софийският градски съд наложи запор за 40 000 лв. на сметки на фирмата на Слави Трифонов "Седем-осми“. Обезпечителните мерки са наложени по гражданското дело за вреди (заради безвкусната песничка), които бившата началничка на кабинета на премиера Кирил Петков заведе.

По време на кампании политиците нормално не са застраховани от неволни гафове или нелепи и моментно недообмислени ситуации. Когато обаче внимателно се саморежисираш в такава, вече е малко по-различно. Корнелия на мотор - това изпълнение може и да не спечели първото място за най-нелепо, но е сериозен претендент. Лидерката на БСП вече в предишни години се беше качвала на кон, сега се яви на мотор в някакво псевдо рокерско изпълнение. Остава притеснението дали със спадането на процентите на оглавяваната от нея сила (не без нейното любезно съдействие), за да привлече внимание с някакви имиджови цели, няма на някои от следващите избори да хрумне на Нинова да претвори прочутата картина на Дьолакроа „Свободата води народа“….

Лидерката на БСП продължи в тази кампания с опитите да прилича на вожда на „Възраждане“ – и като теми, и като поведение, и като теми за референдуми.

Партията на Костадин Костадинов и на тези избори си намери страхове в обществото, които безогледно да експлотира – в случая темата за еврото, докато БСП обаче, колкото и да се пробва, не може да очаква уау ефект от битката с джендъра.

На тези избори лявата партия с претенции за социална се захвана с "жизненоважната" тема. Нинова първо размахваше учебник за шести клас, в който не става ясно какво я тормози, след това се похвали с имена в инициативен комитет за народното допитване, а накрая излъга. Аферата „Корнелия - Кондьо“ е периферна, но показателна. В списък на ИК в Сливен името на чалга певеца, осъждан за трафик на жени, се появи като защитник на традиционните ценности. Въпреки свидетелите и множество налични писмени доказателства наживо в тв ефир партийната лидерка нямаше проблем да обяви, че това не е вярно.

Доста по-опасна и с потенциал да нанася по-дългосрочно вреди обаче беше обявеното и повтаряно многократно в апокалиптичен тон заплашване от страна на Костадинов, че България праща поне 50 военни в Украйна. Той беше многократно опроверган от институции на различни нива, но продължи да настоява, че не е излъгал и да гради стряскащи конспиративни теории. Прокуратурата обаче не се заинтересова от тези опити за създаване на паника.

В кампанията, която днес приключва, има твърде много усещане за мъртво вълнение и не е никак изключено резултатите рязко да опровергаят сегашната привидна картина. Има много фактори, които остават неясни, затова и анализаторите се застраховат. Ако резултатите се окажат доста по-различни, социолозите ще имат няколко валидни обяснения – сред които и това за немалкия процент на хората, които са решили в последния момент да гласуват и за кого. Отново се повтаря и ясната зависимост между мобилизация на вота и избирателна активност. Партиите с ясни твърди ядра и малка периферия имат полза тя да е по-ниска и обратното. Някои формации имат заявки за по-голям потенциал от други, но често намеренията остават нереализирани. Отворен въпрос е и как поведението на президента ще се отрази на избора на гласоподавателите. И т. н. Въпрос без ясен отговор остава и колко тази кампания, която отново мина без лидерски дебати, без ясно представяне на нови идеи извън противопоставяния с изтъркани тези, без акценти върху програми и управленски цели, без представяне на визия (колкото и досадна да е тази дума), не е отегчила, натоварила или изплашила избирателите вместо да им предложи възможности.