За определени течения на европейската левица военната подкрепа за Украйна не е очевидна, пише френският в. "Монд" в обзор на реакциите на левите партии в Стария континент на войната .

Ако са били дискретни по време на нахлуването, година по-късно резервите или враждебността им са по-изразени, се казва в статията.

Подкрепата, оказвана на държава във война, нарастването на силата на НАТО, партньорството със Съединените щати, смятани за империалисти и фронталното противопоставяне с Москва се сблъскват с кредото на тези политически движения отляво на социалдемокрацията, отдадени на антимилитаризма и антиамериканизма. Това предизвиква напрежение в политическите формации, дори правителствата, където съжителстват няколко традиции.

Доставките на оръжия за Киев, заповедта за арест, издадена за военни престъпления срещу Владимир Путин от Международния наказателен съд, предложението на Китай за „политическото уреждане на украинската криза“, преименувано за случая на „мирен план“, бяха използвани от тези леви течения заедно с други възможности за да изразяват своите несъгласия. Документът от Пекин „може да е решение“, увери във Франция координаторът на крайнолявата "Непокорна Франция" Манюел Бомпар на 21 март.

„Срам“ за "Подемос"

По този въпрос, както и по много други, испанците от крайнолявата "Подемос" са съгласни със своите партньори от "Непокорна Франция". "Червената телевизия" (Red TV), онлайн телевизионният канал, стартиран в началото на март от основателя на партията Пабло Иглесиас, посвети едно от първите си предавания на „китайския мирен план“, „най-разумната инициатива за постигане на примирие“. Коментира го бившата ръководителка на руската пропагандна телевизия "Русия днес" (Russia Today) на испански Инна Афиногенова, сътрудник на новия канал на "Подемос". Според нея съобщенията в западната преса за плана на Пекин изглеждат като "написани от служител на Държавния департамент на Съединените щати".

Тези позиции се споделят от голяма част от лявата коалиция на власт в Испания, част от която е "Подемос" и те не минават без сътресения в правителството на социалиста на Педро Санчес. Яростно противопоставени на НАТО, която са склонни да представят като главната виновница за войната, партиите, обединени под етикета "Унидас Подемос" (Unidas Podemos), се противопоставиха на всички доставки на оръжия, гласувани за една година от парламента. Те отказаха да осъдят нахлуването на Русия в Украйна и редовно критикуваха решенията на Педро Санчес по отношение на Украйна.

През октомври 2022 г., научавайки за 26-процентното увеличение на военните разходи, говорителят на "Подемос" в парламента, Пабло Еченике, осъди „позора“ и „военната ярост на НАТО“, които „разпалват“ войната. Тази партия също се въздържа при гласуването за присъединяването на Финландия и Швеция към НАТО, а неокомунистите от Обединената левица (IU) гласуваха против.

В Гърция, в опозиция, лявата партия СИРИЗА осъди инвазията на Русия в Украйна, но също така критикува военната помощ за Киев. Още през март 2022 г. лидерът на партията и бивш премиер Алексис Ципрас нарече изпращането на оръжия в Украйна „голяма грешка“ и попита парламента „какви са ползите“ за Гърция да се „включи във войната“. Решението за изпращане на четиридесет бойни машини на пехотата БМП-1, разположени на гръцките острови, беше особено критикувано на основание, че рискува да отслаби във военно отношение Гърция, която е изправена пред повтарящи се провокации във въздуха и в морето от страна на Турция. Позицията на партията обаче е доста двусмислена. През октомври 2022 г. евродепутатите от СИРИЗА одобриха увеличаване на военната помощ за Украйна, но на 19 януари се въздържаха при „резолюция, която настоява ЕС да създаде специален международен трибунал, който да съди престъплението агресия на Русия“.

В Германия войната в Украйна подчертава противоречията на "Левите" (Die Linke), разкъсвани между техния антиимпериализъм, вдъхновен от марксизма, който ги кара да осъждат "агресивната война" на Русия, нейния антиамериканизъм, наследен от Студената война и нейния дълбок антимилитаризъм, което ги накара да призоват за прекратяване на доставките на оръжие за Киев и да осъдят създаването на специален фонд от 100 милиарда евро за Бундесвера (германската армия), решено от правителството. Основана през 2007 г. от членове на лявото крило на Социалдемократическата партия и наследници на Обединената социалистическа партия на бившата Германска демократична република, "Левите" се борят да запазят своето единство пред лицето на войната.

Бурен дебат сред "Левите"

През февруари „манифестът за мир“, лансиран от бившата председателка на тяхната парламентарна група Сара Вагенкнехт и феминистката есеистка Алис Шварцер, провокира бурен дебат в редиците им. Подписан от 700 000 души, текстът не беше одобрен от няколко важни членове на партийното ръководство, които критикуваха авторите му, че играят в полза на Кремъл, като не изискват като предварителни условия  прекрааВтяването на огъня и изтеглянето на руските войски от украинска територия, но и че е твърде двусмислен към пропутинската крайна десница. Спорът завърши раздялата между Вагенкнехт и нейната партия. Родена в ГДР, тя обяви, че вече няма да се кандидатира с бюлетината на "Левите", която представлява в Бундестага от 2009 г. насам.

На 26 февруари в Брюксел демонстрация свидетелства за разцеплението в белгийската левица. Докато общият ѝ лозунг беше „Русия вън от Украйна“, появиха се и различни лозунги, като например: „Спрете войната на Съединените щати и НАТО в Украйна“. Работническата партия на Белгия (PПБ) беше посочена с пръст. Тази формация с далечни маоистки корени вече има избрани членове във всички федерални и регионални събрания. В края на януари един от нейните депутати, Набил Букили, заяви, че истинският проблем е „продължаващото разширяване на НАТО на изток“ и че доставката на оръжие за Киев добавя „война към войната“. PПБ отказа да приеме резолюции от Сената и фламандския регионален парламент, осъждащи руската агресия.

В Италия, докато Демократическата партия стои зад Киев и НАТО, "Движението 5 звезди" (M5S) и левите партии като алиансът "Синистра-Верди"  (Левица-Зелени) критикуват военната подкрепа за Украйна. M5S – популистка партия, която привлече политически течения от различни хоризонти – е най-ожесточената. На 29 март нейният председател Джузепе Конте, бивш министър-председател (между 2018 и 2021 г.), обвини правителството, че „води Италия към война“, като продължава доставките на оръжие. През януари депутатите от M5S гласуваха единодушно против удължаването на доставките на оръжие за Украйна. Руската офанзива разцепи партията, основана през 2009 г. от комика Бепе Грило. През юни бившият външен министър Луиджи Ди Майо затръшна вратата на формацията, обвинявайки Джузепе Конте в подкопаване на подкрепата за Киев.

В Европейския парламент, за "Левицата", група, която обединява избраници от радикални леви и крайно леви партии, включително "Непокорна Франция" , "Левите" и СИРИЗА отношението към войната в Украйна също е сложно за управление. На 24 февруари нейните 38 евродепутати увериха в прессъобщение: „Продължаваме да призоваваме за мир и дипломация като единственото решение“. „Това е едно от посланията, които наистина са най-консенсусни между нас“, признава Манон Обри, председателка на "Левицата".

Тази позиция се повтаря при всеки дебат. От друга страна, избраните представители на групата са гласували разнородно на двадесетте вота по повод Украйна през последната година. Относно осъждането на руската инвазия, финансовата помощ за Киев, подготовката на срещата на върха ЕС-Украйна, те са разделени между "за", "против" и "въздържал се".

„По отношение на подкрепата за украинския народ, за бежанците, има силно единодушие, но нюансите се появяват в помощта, която трябва да бъде предоставена“, обяснява Обри. „Нашите скандинавски депутати обикновено гласуват за текстовете в полза на Украйна,...други, често на юг, се въздържат във връзка с тяхната историческа и критична антимилитаристична позиция по отношение на НАТО. В много леви течения антиамериканизмът остава спирачка за осъждането на руската агресия".