Не спира да ме занимава вечният български въпрос: Защо не се оправяме?

Днес търсих отговора му в дописки из интернет и читателски коментари под тях.

Две от тях ми подсказаха някои хипотези. Моля никой да не се обижда.

Повтарям – става дума за хипотези, които животът утре може да опровергае.

“Южен поток”

“Факт е, че България изпусна добър проект и диверсификация на транзита през Украйна”, пише един читател.

Не мога да разбера какво ни кара да вярваме, че ако минава през Украйна руският газ ще спира, а ако идва пряко под Черно море, няма да спира?

Какво още трябва да се случи, за да прогледнем, че проблемът не е в маршрута, а в доставчика. Той използва газа не като стока, а като оръжие.

Защо си мислим, че ще го използва само срещу украинците? Защото те са “фашисти”, а ние сме “братушки”? България не подкрепя ли санкциите на ЕС срещу Русия?

Какво още трябва да стане, за да вденем, че ни трябва друг доставчик, а не друга скъпа тръба до сегашния?

Голям рев се изрева, че сме изгубили проекта, който сменя опосредстваната несигурност с пряка такава срещу около 4 милиарда евро.

Никой не пита защо вече 25 години държавата не инвестира почти нищо да намали разхитителното енергопотребление у нас. Нали най-евтината енергия е спестената? Защо доскоро беше блокирано всичко, което може да даде на България алтернативни ресурси – проучвания за шистов газ, търгове за сондажи в Черно море, интерконектор с Трансадриатическия газопровод в Гърция? Защо беше цялата кампания срещу възобновяемите енергии и 20-процентовата такса върху тях?

В същото време се развява заплахата, че след като “мести” газовото трасе към Турция, Русия ще спре доставките през Украйна.

Т.е., след като търпи тежки загуби от двойно падналите цени на петрола, тя ще се лиши и от приходите от природен газ. При положение че тези горива се равняват на 76 на сто от износа й за ЕС.

Никой не пита как се мести газово трасе, когато в търговските договори са посочени точки на доставка.

Много хора у нас отказват да видят тези прости факти. Извинете, но и Господ не може да ни помогне при това положение. В днешно време няма как да живееш едновременно глупаво и добре.

“Шарли ебдо”

“Много се извинявам, че ми е леко през дедовия и за тия, къде обясняват, че са Шарлита, и за другите, Ахмедовците, а и за третите, къде били и едните, и другите…, чета на друго място. - Je suis Северозападо… Мое да е много ограничено, ама не ми пука. Ние сме у режим на поголовно изтребление, така че, простете ме, ама некък Je suis Charlie предизвиква у мене по-скоро усмивка…”

Драги Северозападе, и на тези, дето им се усмихваш, им е през дедовия за тебе. Ако гледаш телевизия между ракиите, преброй колко са Шарлитата и Ахмедовците и се виж колко си ти. Белким разбереш, че нацупеният ти провинциализъм те обрича да си невидим, забравен и северозападнал до гроб.

Отказваш да съчувстваш, да участваш, да си солидарен и после искаш да ти съчувстват, да са солидарни с тебе. Няма как. Ти казваш на света: "Не ми пука за тебе, защото спряха рейса до наше село." Няма как да се оправиш, драги.

Какво искаш да кажеш? Да не сме солидарни с “Шарли”, защото в Африка има глад, В Сирия и Ирак – война, в Северна Корея – диктатура, а в България – корупция и мизерия?

Ако трябва да сме честни докрай, на тебе ти е през дедовия и за Африка, и за Азия, и за Латинска Америка, и за България. Ти се отнасяш и към себе си както към света – без уважение. Скептицизмът ти е циничен, ракиен. И не може да произведе нищо освен цикличен махмурлук.

Разбира се, че си в свещеното си право да не ти пука за другите и да заявяваш това високо. Но тогава не негодувай, че не можеш да живееш като тях. Особено като Шарлитата. Сам си го пожелал.

-----

* Този и други текстове на същия автор можете да прочетете ТУК.