Инициативният комитет, подкрепен от партия “Възраждане”, внесе в парламента 590 хиляди подписа за референдум за запазване на българския лев.

Според закона за референдумите, ако инициативен комитет събере 400 хил. подписа, то провеждането на допитването става задължително. Предстои проверка на подписката. Под въпрос е дали този референдум е допустим, тъй като темата е част от междунароедн договор, който България е подписала.

Според законовия текст референдум по въпроси, уредени в сключени от Република България международни договори, може да се произвежда преди тяхната ратификация

"Това, което ще постигнем, е, че ще има референдум наесен заедно с местните избори, на който българските граждани ще кажат, за първи път ще бъдат питани дали искат да се запази или да бъде унищожен българският лев", коментира лидерът на "Възраждане" Костадин Костадинов.

Той добави, че тези 590 хиляди подписа са на общо 37 хиляди страници. Въпросът за допитването е "Съгласни ли сте българският лев да бъде единствена официална валута в България до 2043 година?".

От инициативния комитет внесоха подписката преди изтичането на крайния срок, който е понеделник, 10 април.

"Влизането в еврозоната е капан, от който няма изход. Унищожаването на българския лев ще доведе до унищожаване на спестяванията на българските граждани, обезценяване на доходите и ще ликвидира финансовата независимост на България", посочи той.

И допълни:

"Искаме България да бъде независима държава, да предоговорим условията за членство в ЕС, да се запази българският лев, да бъдат закрити американските бази у нас. Искаме нормални взаимоотношения с Русия и вдигане на антируските санкции. Крайно време е ние, българите да решаваме".

Клуб Z припомня, че нито едно от твърденията на "Възраждане" против еврото не е фактически вярно. Влизането в еврозоната не е капан, а задължение на България според договора за присъединяване към Европейския съюз. Това важи за всички страни членки, единствено Дания няма такова задължение. Еврото и еврозоната няма да унищожат спестяванията на българските граждани, нито пък ще обезценят техните доходи. Всички провеждани изследвания до момента - тези на Евростат, на БАН и на Стопанския факултет към СУ показват, че при нито една новоприсъединила се членка към еврозоната не се наблюдава рязко увеличение на инфлацията, в повечето случаи тя се движи в диапазона от 0,3 до 1% над нормалната инфлация за периода и цикъла. Напротив - в редица страни членки в дългосрочен план се наблюдава дефлация. И накрая - с влизането в еврозоната България няма да се откаже от своята независима финансова политика, а точно обратното. Вече ще има право на глас на масата на вземането на паричните решение на ЕЦБ във Франкфурт. В момента, в условията на валутен борд, политиката на ЕЦБ има почти пряка трансмисия към България без София да има каквото и да било право на глас. Припомняме, че в момента БНБ няма право на собствена парична политика.