Правителството категорично отива на промени в статуса на главния прокурор, контролиране на дейността на тримата големи (и председателите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд), както и на възможност за предсрочното им отзоваване. 

Ще има Закон за лобизма, деленето на Въсшия съдебен съвет на две вече не е новина, а в това, че парламентарната квота във ВСС ще бъде „оптимизирана“ (т.е. - сменена с нови хора, б.а.) едва ли някой се е съмнявал.

Това са някои от акцентите в Правителствената програма за стабилно развитие 2014-2018. В частта "Правосъдие" се потвърждават изнесените в някои медии предварителни информации, че властта има намерение за значителни конституционни промени.

"Осигуряване на широк консенсус за промяна на конституционния модел на съдебната власт...", четем в приоритет 2.5 на правителството.

Разбира се, на няколко места се споменава, че подобни революционни мерки ще бъдат съпроводени с "провеждане на широко обществено обсъждане, включително на професионално обсъждане от магистрати, представители на академичната общност..." и т.н.

Провеждане на обществена дискусия за промени в статуса на председателите на Върховния касационен съд (ВКС), Върховния административен съд (ВАС) и главния прокурор, пише по-нататък. 

Съвсем ясен е Приоритет 2.7:

"Въвеждане на механизъм за осигуряване на публичност, прозрачност и обществен контрол върху работата на главния прокурор". Който включва:

Разработване и обсъждане на пакет от промени в статуса на главния прокурор.

Между другото в програмата четем още, че структурата на прокуратурата трябва да бъде въведена в съответствие с чл. 126 ал. 1 от Конституцията, което с две думи означава - да се премахне единоначалието, вертикалната структура, която сега отличава държавното обвинение от съда.

В Приоритет 2.8 - за подобрената ефективност и отчетност на съдилищата, прокуратурата и "тримата големи" - главния прокурор, шефовете на ВКС и ВАС, става ясно и как ще стане това. А именно чрез:

"Изработване на сравнителноправен анализ на международните и чуждестранни стандарти за търсене на отговорност на главния прокурор и на председателите на ВКС и ВАС, включително на практиките по отзоваване.

Изработване и приемане на необходимата нормативна уредба." (Нали помните написаното за конституционните промени по-горе, б.р.)

От последващите проекти за мерки става ясно още, че кандидатите за управленски позиции в съдебната власт ще бъдат изслушвани освен от ВСС и от прокуратурата, МВР, Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (КПУКИ), НАП и др.

Допълнително в самия ВСС ще има комисии с командировани специално за целта съдии и прокурори.

Стратегията залага и на споменаваната от представители на Реформаторския блок нова специализирана прокуратура, която да разследва приоритетно корупцията и злоупотребите по високите етажи на властта.

И понеже такава има, преди това ще се направи "оценка на всички съществуващи органи с антикорупционна насоченост, включително на специализирания съд и специализираната прокуратура, БОРКОР, КПУКИ, инспекторатите по Закона за администрацията и др."

Интересно стои въпросът с бюджета - един от лостовете, с които изпълнителната власт може да влияе на съдебната.

Сред многото други точки четем и...

"Въвеждане на програмно бюджетиране за всяка структура от институциите на съдебната власт и ориентиране на бюджета към постигане на резултати и обвързване на финансирането със заложените цели, дейности, натовареност и обективна оценка на разходите по видове преписки и дела, така че да се постигне адекватно финансиране на правораздаването като основна държавна функция."

Което е чудесно и справедливо. Но става важно и кой оценява. А кой ще оценява, четем в следващата мярка:

"Дефиниране и периодично обновяване на цели и индикатори за изпълнение в партньорство между Висшия съдебен съвет, Министерството на правосъдието, Министерството на финансите и гражданското общество, както и периодично обновяване на оценката на разходите по видове дела."

В "и гражданското общество" при по-внимателно вглеждане може да се прокрадне съмнение, че определени неправителствени организации ще имат пряко отношение към финансирането на едно или друго звено на Темида.

В тази си част документът завършва с познатите поне от 4 правителства мантри за електронно правосъдие, за обективни критерии за изчисляване натовареността на отделни магистрати или цели звена, както и за нова Съдебна карта на страната. Интересно е, че ще се изгражда и помощно звено „Интегритет" към етичната комисия на ВСС.

В глава "Сигурност и обществен ред" почти няма изненади - изтъкват се мерките, които връщат ГДБОП в МВР, възстановяват конкурсното начало във вътрешното министерство и прочее неща, които са на различна фаза на гласуване в Народното събрание.

Заради миграционния натиск обаче се споменава изготвяне на проект на нов Закон за чужденците, както и 

"... Подписване на Споразумение между МВР на Република България и МВР на Република Турция за излъчване на смесени патрули по държавната граница."

Също така ще се прави и Контактен център за полицейско и митническо сътрудничество на ГКПП-Капитан Андреево освен с турците, и с гърците.

В програмата изрично е вписана още 131 км ограда по границата с югоизточната ни съседка.

До края на документа нещата са повече в стил "дайте да дадем", като се повтарят известните вече проекти – камери в колите на полицията, камери в селата срещу битовата престъпност, сътрудничество с местната власт и охранителните фирми.

Има и съвсем неясни и пожелателни мерки като тази:

"Внедряване на нови IT-технологии и системи за автоматизация на основни дейности и свързаните с тях процеси в МВР."

Със сигурност министър Веселин Вучков (или евентуален негов наследник) го чака голямо писане, защото ще му бъде възложено:

Изготвяне на функционален анализ на МВР.

Изготвяне на план за оптимизиране на дейността на структурите на МВР.

Без да са дадени подробности в каква точно насока.