Днес се навършват 144 години от приемането на Търновската конституция. 230 са били първите ни народни представители след Освобождението, които са заседавали в Търново от 10 февруари до 16 април 1879 година в Учредителното събрание. Те именно приемат първия  основен закон, с което е възродена българската държавност. 16 април се чества като Ден на българската конституция и професионален празник на юриста.

По силата на Берлинския договор временната руска окупационна власт провежда избори по смесена система, в която една част от депутатите в Учредителното и Първото велико народна събрание в Търново, които приемат Търновската конституция и избират княза, са били избирани, други са влезли по право, а трети са назначени от княз Дондуков-Корсаков, разказа историкът от ВТУ и изследовател на парламентаризма проф. Милко Палангурски пред БНР. 

"Тук няма някаква скрита политика. Въпросът е да се формира един общо взето представителен орган, както е записано в Берлинския договор, на нотабилите, т.е. на първите хора на нацията". 

Търновската конституция, въвела парламентаризма у нас и регламентирала редица права и свободи за гражданите, валидно и до днес, е приета от елита на нацията при над 97 % неграмотно по онова време население, коментира за БНР проф. Палангурски и пояснява, че сред първите ни депутати са били владиците и градските първенци, учители, търговци и революционери:

"72-а души от тези, които са в събранието, имат зад гърба си връзка с Раковски и Левски. И те накрая налагат конституцията".

Периодично партиите изпадат в кризи и се заговаря за смяна на конституцията, но парламентаризмът си остава устойчива система, коментира още проф. Палангурски:

"Това е опит за спасение. Винаги щом изпадне в криза една партия – дайте да сменяме конституцията".