Европейската комисия заведе цели три дела накуп срещу България пред Съда на Европейския съюз. Това стана ясно в сряда от съобщение до медиите. Причините са нарушения на директивите за експлоатация и предлагането на пазара на натурални минерални води, на правилата за определяне на минимални национални цели за обществените поръчки за чисти превозни средства за обществения транспорт, както и за липсвата на транспониране на Директивата за електронно пътно таксуване. 

Завеждането на делата означава, че страната ни не е успяла да предостави адекватни обяснения в започналите вече процедури за нарушение срещу нея по тези въпроси. 

За какво става дума? 

Първото дело засяга производството, бутилирането и предлагането в търговската мрежа на минерална вода. Директивата на ЕС по темата казва, че ако водата произлиза от един и същ извор, трябва да носи едно търговско описание. Директивата забранява предлагането на пазара на натурални минерални и изворни води, които произхождат от един и същ извор, под повече от едно търговско описание. България обаче е приела напълно различно законодателство и в момента е напълно възможно вода от различни извори да се продава под една и съща марка. 

Това обаче не е всичко - отново против европейските правила е и отказът на българсият законодател да изисква наименованието на извора да се посочва върху етикетите на минералните и изворните води. Българското законодателство позволява също така да се използва обозначението „изворна вода" за вода, която не отговаря на условията за използване на този термин. Комисията вече е предупреждавала страната по този въпрос, изпратила е писмо с искане за промяна на закона, а България е опитала да даде отговор. След него преценката на Комисията е, че нарушенията не са отстранени, а отговорът - незадоволителен. 

Вторият въпрос - законодателството за чистите превозни средства в обществения транспорт. Тук директивата на ЕС предполага, че страната ни има за изпълнение квота с конкретни задачи. Така например от България се изиксвае почти 18% от всички лекотоварни превозни средства, ползвани за градски автобуси, да са "зелени". Освен това трябваше 34% от всички автобуси да отговарят на директивата. Тези числа важат само за закупените между 2 август на 2021 г. и 31 декември на 2025 година. 

Крайният срок за транспониране, т.е. за въвеждане в националното законодателство, на директивата беше 2 август 2021 г. 

България обаче продължава да не изпълнява тези критерии. Липсата на транспониране рискува да застраши постигането от страна на България на целите за обществените поръчки за периода 2021—2025 г. 

Страната ни е известена за проблема още на 30 септември на 2021 г., но до момента не е направила нищо по въпроса и затова ЕК иска от Съда на ЕС да постанови финансови санкции за София. 

И накрая е проблемът с Директивата за електронното пътно таксуване. Тук става дума за следното - идеята на ЕК е да се създаде една обща система за пътно таксуване, която да позволява на потребителите да плащат таксата си с един договор за доставчик на услугата и едно бордово устройство (става въпрос за транспортните фирми), така че да може да се ползва във всички страни членки на блока. Идеята е да се осигури съвместимост на системите и по-лесно да се обменя информация за неплащането на пътните такси. Липсата на транспониране на тези правила относно електронното пътно таксуване представлява пречка за оперативната съвместимост на електронните системи за пътно таксуване на държавите членки и за трансграничното прилагане на задължението за плащане на пътни такси в ЕС.

Тук отново България не е направила необходимото при краен срок 19 август на 2021 година. Комисията започва производство за нарушение срещу България през ноември 2021 г. и решава да изпрати мотивирано становище през май 2022 г. България обаче продължава да нарушава Директивата и сега Комисията иска от Съда на ЕС да наложи и тук финансови санкции. 

Освен България и Полша не е транспонирала текстовете от последната директива.