Доста бавната трансмисия на прехвърляне на политиката на борбата с инфлацията чрез повишени лихви на Европейската централна банка към България, накара Българската народна банка да промени рязко своята монетарна посока и пое към затягане на кредитирането у нас - поне доколкото е възможно за централна банка в Паричен съвет (Валутен борд). 

На свое заседание в сряда Управителният съвет на банката прие промени в своята наредба за задължителните минимални резерви. Решенията са следните: 

"1. Считано от 1 юни 2023 г. процентът на задължителните минимални резерви по привлечените от банките средства от нерезиденти се увеличава от 5 на 10 процента.

2. Считано от 1 юли 2023 г. процентът на задължителните минимални резерви по привлечените от банките средства от резиденти и от нерезиденти се увеличава от 10 на 12 процента."

Какво означава това? Т.нар. буфери на банките у нас се поддържат, за да защитят системата при проблем, но и могат да се използват като антиинфлационно средство. Когато процентът на буфера се увеличава, това означава, че банките трябва да отделят повече от своите пари в него и така да свият обема на парите, които могат да отпуснат като кредит. Свитото кредитиране охлажда икономиката, забавя търсенето и оттам - забавя инфлацията. 

Това прави в момента БНБ - увеличава обема на парите, които банките трябва да задържат в нейните трезори, за да не продължават да ги изливат под формата на кредит. 

"Текущите макроикономически развития се характеризират с ускорени темпове на нарастване на потребителските цени, висок растеж на заплатите в частния сектор, силно потребителско търсене и запазващ се висок растеж на кредита за домакинствата./.../ В условията на значителен приток на привлечени ресурси в банковата система, висока ликвидност и конкуренция в банковия сектор се наблюдава слаба и бавна трансмисия от повишаването на основните лихвени проценти в еврозоната към лихвените проценти по депозитите и кредитите в България", пишат от БНБ в мотивите за своето решение. 

Банката подчертава, че досегашните й действия като увеличения антицикличен капиталов буфер не са свършили достатъчно работа и затова преминава към следващото ниво на затягане на монетарната политика. 

Тази акт на БНБ не е изненадващ, имайки предвид, че банките в България разполагат с огромни ликвидни средства за кредитиране на фона на икономиката ни и не показват особено отношение към цикъла на затягане на лихвите от БНБ. В крайна сметка е неизбежно достигането на резултат и у нас дори без намесата на БНБ, но през това време т.нар. инфлационен диференциал между България и останалите страни от еврозоната ще се увеличава, а това е пагубно за желанието да влезем в еврозоната. 

Така че - от тази гледна точка - БНБ работи и по предстоящото присъединяване. Много е важно обаче какво ще предприемат Народните представители с бюджета. Фискалната политика трябва да се движи в синхрон с монетарната, ако искаме оптимален резултат. Ако обаче приемем раздут бюджет с прекомерни харчове и социални плащания, между БНБ и МФ би настанал разнобой. 

Припомяне, че вчера БНБ публикува редовния си тримесечен бюлетин "Банките в България", в който предупреди, че процесът по повишаване на лихвените проценти в страната ще се ускори през следващите месеци и има предпоставки за акумулиране на риск в баланса на банковата система.