Министерството на финансите публикува проекта на държавния бюджет за 2026 година — първия, изцяло разчетен в евро след влизането на България в еврозоната. Документът предвижда рекордни по обем приходи и разходи, както и дефицит в рамките на фискалните правила на ЕС.

Общият размер на приходите е планиран на 51,4 милиарда евро, а разходите – 55,1 милиарда евро, което поставя бюджетния дефицит на 3% от БВП, или приблизително 3,2 милиарда евро.

Въпреки че разходите достигат 45,8% от БВП, над препоръчителния праг от 40%, от министерството уверяват, че фискалната рамка остава в границите на стабилността.

Прогнозите за държавния дълг сочат ръст до 37,6 милиарда евро през 2026 г., което представлява 31,3% от брутния вътрешен продукт – далеч под средното ниво за еврозоната. Минималният фискален резерв към края на годината е заложен на 2,4 милиарда евро.

Според макроикономическата рамка, икономическият растеж ще се забави до 2,7% през 2026 г., а средногодишната инфлация ще остане стабилна – около 3,5%, подобна на нивото от текущата година.

Бюджетната прогноза обхваща периода 2026–2028 г. и залага на устойчиво бюджетиране в условията на членство в еврозоната, но и с ясни сигнали за увеличен публичен разход, което ще подлежи на внимателен контрол както от Европейската комисия, така и от пазарите.

Приходи и данъчна политика

Проектът не търси еднократни източници, а стъпва на пакет от данъчни и контролни мерки. Данъкът при източника върху дивиденти и ликвидационни дялове се повишава от 5% на 10%. Разширява се списъкът на стоките с „висок фискален риск“, въвежда се проследяване в реално време на превозите им и задължително електронно отчитане на продажбите чрез софтуер, одобрен от НАП.

Продължава акцизният календар за тютюневи изделия; в тол системата навлиза СО₂-класификация; променливата част на хазартната такса се качва от 20% на 25% от 1 януари 2026 г. В дълговия лимит е предвиден и потенциал за до 3,2 млрд. евро по европейския инструмент SAFE за отбранителната индустрия, приложим при наличие на проекти и одобрения.

Осигурителни и доходни мерки

От 1 януари 2026 г. осигурителната вноска за фонд „Пенсии“ се увеличава с 2 пр. пункта (още +1 пр. п. от 2028 г.). Минималният осигурителен доход за самоосигуряващи се става 620,20 евро; максималният се движи по стъпки: 2352 евро (2026), 2505 (2027) и 2659 (2028). Минималната работна заплата е 620,20 евро. Обезщетението за отглеждане на дете до 2 г., както и за „бащинство“ до 8-годишна възраст, е 460,17 евро; изплащането на неизползван майчински отпуск достига 75%.

Пенсиите се осъвременяват от 1 юли по „швейцарското правило“. За бюджетната сфера е предвидено общо 5% увеличение на разходите за персонал, а в образованието се запазва целта заплатите на педагозите да са минимум 125% от средната за страната.

Големите пера в разходите

Вноската към бюджета на ЕС е около 1,2 млрд. евро. Трансферите към общините надхвърлят 5,1 млрд. евро, към ДОО – около 6,3 млрд. евро, към НЗОК – близо 2,38 млрд. евро. Три ресора изпъкват. Отбраната концентрира приблизително 2,7 млрд. евро, от които близо 1 млрд. евро капиталови (F-16 Block 70 етап II, инфраструктура за усвояване, техника, боеприпаси). МВР преминава 2,3 млрд. евро, доминирани от разходи за персонал. МРРБ е с около 1,25 млрд. евро, от които около 0,74 млрд. евро капиталови, и с високи лимити за много-годишни ангажименти над 4,5 млрд. евро – договори, които ще оформят плащания през 2027–2028 г.

Приоритетни инвестиции: отбрана, здраве, наука

Приложение №2 събира стратегическите национални проекти до 2028 г. В отбраната освен по F-16 се финансират модулните патрулни кораби, основна техника за батальонните бойни групи, противотанкови системи, 3D-радари, 155-мм самоходни гаубици, ракетни системи за залпов огън и брегови противокорабни комплекси, както и радиолокационни системи и контрамерки по българо-турската граница.

В здравеопазването се довършват компонентите на HEMS - бази, обучение, оборудване за нощни условия - и се подготвя протонният център за лъчелечение в София. Научната инфраструктура включва изчислителния център за изкуствен интелект към INSAIT (СУ). Културната програма обхваща десетки обекти – музеи, театри, галерии, сцени и амфитеатри.

Пътища, води и железница

Транспортният компонент е най-масивен. По пътищата се продължава със „Струма“ (вкл. лот 3.2), „Хемус“ (стари и нови участъци), „Русе – Велико Търново“, обходи и първокласни направления като I-1 „Видин – Ботевград“, I-8, участъци при гара Яна, Поликраище – Елена – Сливен, Средногорци – Рудозем и др. Софийският околовръстен път (югозапад) стартира с по-умерени плащания през 2026 г., но прехвърля тежест към 2027–2028 г.

Водният сектор включва довършване на яз. „Луда Яна“ и ПСПВ, старт по „Черни Осъм“, увеличаване на капацитета на Девненските извори, реконструкции на деривации и станции, както и мащабни ремонти за безопасност на язовири като „Рабиша“, „Горни Дъбник“, „Жребчево“, „Панчарево“, „Домлян“, „Пясъчник“.

По релсите НКЖИ дофинансира коридори и възли – „Елин Пелин – Костенец“ (фаза 2), „София – Волуяк“, „София – Елин Пелин“, „Костенец – Септември“, възел Пловдив, „Пловдив – Бургас“ (фаза 2), както и подготовка за „Видин – София“, „София – Перник – Радомир“, „Радомир – Гюешево“. БДЖ „Пътнически превози“ планира модернизация на депа, нова билетоиздаваща система и капитални ремонти на подвижен състав.

Общинската инвестиционна програма

Отделно стои Инвестиционната програма за общински проекти – до 920,3 млн. евро само през 2026 г., с разплащания през ББР. Това е „мрежовият“ слой: водопроводи и канализация с възстановяване на настилки, улична и квартална инфраструктура, градска среда, социални и спортни обекти.

Виждат се и големи, многоетапни начинания – южният обход на Бургас, университетско-студентският кампус там – редом с десетки по-малки, които реално подобряват ежедневието в общините.

---

Този материал е написан с помощта на изкуствен интелект под контрола и редакцията на поне двама журналисти от Клуб Z. Материалът е част от проекта "От мястото на събитието предава AI".