Свикнали сме да смятаме, че строителният сектор в България винаги е добре, винаги има достатъчно работа, работна ръка и добри печалби. Нещата обаче се промениха през последните няколко години и днес браншът е изправен пред редица проблеми. Някои от тях - обективно следствие на демографската криза, други - резултат от политически решения в икономиката. 

Днес, когато страната се пита ще успеят ли политическите партии да намалят бюджетния дефицит от огромния, заложен от служебното правителство, изглежда, че именно строителите ще са едни от губещите в процеса. Причината - нужното намаляване на капиталовите разходи, през които държавата именно финансира например - изграждането и поддържаването на републиканската пътна мрежа. 

Проблемите

Знаете ли, че: през 2014 година строителните компании в България са заплащали на работниците си около 5 лв. на изработен час. През 2021 г. тази ставка скача на 10,07 лв. за час. През 2022 година сумата вече е 11,23 лв. Тоест разходът за труд на компаниите е повече от двоен, сравнение с преди 10-на година. В същото време общата стойност на произведената продукция у нас през последната година е в размер на около 17 млрд. лв., а увеличението спрямо 2021 г. е едва 6,5%. Като имаме предвид увеличението на цените на материалите - в някои случаи до над 50%, то излиза, че на практика секторът не може да каже, че отбелязва ръст, дори напротив. 

При това тези резултати идват в година, която се очакваше да бъде по-различна. Правителството "Петков" заложи огромни капиталови инвестиции - това са държавните инвестиции в инфраструктура например, които обаче не бяха усвоени дори наполовина, заради политически скандали и невъзможност на администрацията да се справи с обработването им. 

"Те не се случиха основно поради несериозност и непрофесионализъм", коментира бившият министър на икономиката Николай Василев пред Клуб Z. 

Доказателство за това е фактът, че през миналата година строителният бранш е отбелязал ръст на строежа на жилищни сгради с почти 8%, но пък при административните се отчита спад от цели 16,1%.

Изключително притеснителни са данните по перото "Придобиване на дълготрайни материални активи". Тук новата техника намалява с цели 56% през 2022 г. сравнение с 2021 г. На практика това означава свиване на инвестициите в сектора, който вече е високотехнологичен и инвестициите са ключов фактор за конкурентноспособността на компаниите. 

Именно затова въпросът е - може ли секторът да оцелее с намалени капиталови разходи в бюджет 2023? 

Вариантите 

Днес почти всички политически играчи са убедени, че дефицитът трябва да се консолидира, тоест - да се свива. Проблемът е, че никой от тях няма да посмее да свие разходите през перата, които бяха изкуствено надути - социални плащания, пенсии, заплати. Дори напротив - очаква се поредното им увеличение. Затова пък парите ще се вземат от капиталовите разходи и държавните фирми. 

"Основно бюджетът се занимава със социални разходи и разходи за ток. През тази година не трябва те да са приоритет. Смятам, че трябва да има дори по-големи капиталови разходи", твърди Николай Василев. 

Той обаче е съгласен, че няма политическа воля за взимане на правилните решения и затова предлага свой - нов вариант за продължаване на строителството. През него бюджетът няма да бъде ощетен:

"Нека всички инфраструктурни проекти - магистрали, мостове, тунели, жп обекти, летища, пристанища, ВиК - да се финансират чрез концесии от частния сектор, а не от държавния бюджет. Ако това стане ще има многократно по-големи инвестиции, но няма да плаща държавата". 

Предложението на Василев е добре известно на сектора и на държавата от години, но към момента няма много политици, които да приемат идеята. Още през 2017 година тогавашният министър на регионалното развитие от ГЕРБ Николай Нанков предположи, че евентуалният трети мост над река Дунав може да бъде изграден на принципа на концесията. Напоследък в подкрепа на концесиите се обяви и служебният министър Иван Шишков. 

Че капиталовите разходи ще трябва да се свиват е съгласен и финансистът Кузман Илиев. Той е на мнение, че политически е невъзможно да се организират съкращения на социалните разходи. 

"Може да се направи оптимизация на капиталовите разходи, тази година са заложени с 80% повече, има резерви", твърди той. 

По думите му, предложението за преминаване към концесионен режим е "разумно", но "за съжаление от гледна точка на обществените настроения е спорно, тъй като има недоверие към подобни идеи". 

"Това е най-прозрачният вариант, този договор винаги може да се прекрати, ако има нещо нередно. Така би трябвало и данъкоплатецът да е по-щастлив, защото няма да плаща от хазната", коментира Илиев.

Дори да не се стигне дотам обаче, е важно народните представители да имат предвид, че вече започнатите проекти треябва да се довършат преди да се амортизират, а пътищата по мрежата трябва да се поддържат. 

Освен това: дори да се орежат капиталови разходи за определени обекти, трябва да се предвидят пари за индексиране на старите договори с публично възлагане от държавата и общините по закона за обществените поръчки. Не са само пътищата, но и ЖП обекти и ВиК.