На 1 януари 2024 година България трябва да въведе, както всички държави членки на ЕС и на ОИСР,  минимален 15- процентен корпоративен данък за големите корпорации, които оперират в държавите членки и ОИСР. Това е задължение, което сме поели, не знам защо се пропуска в момента, заяви президентът на КНСБ Пламен Димитров пред БНТ.

"Не знам защо всички политици заявяват - няма да пипаме данъците – вие ще ги пипате, защото ще ви се наложи да ги пипате", изтъкна Димитров.

По думите му тези 15 процента корпоративен данък на годишна база са 2 милиарда лева повече пари като приходи.

"Нали търсим един милиард, след шест-седем месеца ще ни се наложи да го направим", каза Димитров и допълни, че така ще въведем необлагаем минимум равен на минималната работна заплата, което струва милиард и половина лева на бюджет.

КНСБ отдавна настоява данъчната политика да върви към уеднаквяване – 15% ДДС, 15% корпоративен данък печалба, 15% данък върху доходите с необлагаем минимум, равен на минималната работна заплата. Според синдиката така данъчната политика ще бъде далеч по-справедлива.

"Без мерки в приходната част трудно можем да стигнем тези заветни три процента бюджетен дефицит", посочи Димитров.

В края на миналата година ЕС прие решение за въвеждане на минимална данъчна ставка за големите компании, опериращи в ЕС. Идеята за документа идва от инициативата на ОИСР за ограничаването на данъчната конкуренция между държавите чрез въвеждане на глобален данъчен минимум. Преди това лидерите на държавите от Г-20 подкрепиха споразумение за въвеждане на минимален корпоративен данък за мултинационални предприятия.

Според Димитров в разходната част на бюджета има две силно завишени пера - капиталовите разходи, които за 2023 г. са увеличени двойно спрямо миналата година, както и издръжката на министерствата.

"2022 г. сме изпълнили 5,5 млрд. капиталови разходи, а България въобще откакто има бюджет в последните 30 години, е изпълнявала максимум 7,5 млрд. - и то при добри времена, добро състояние", каза той.

И допълни, че издръжката на министерствата и ведомствата през 2022 г. също е силно завишена - през 2022 г. е нараснала с 40%, сега се предлага ръст с още толкова.

"Не става дума за издръжката на служителите, а за ток, вода и други разходи, които не могат да обосноват това увеличение. Само от тези две упражнения в разходната част, над 4 млрд. лв. могат да бъдат спестени и като добавим мерките в приходната част, смятам, че бюджетът може да бъде докаран до 6 милиарда дефицит, което води до тези заветни 3%. Вярно е, че министерството на финансите е подготвило и втори, резервен вариант на бюджета с много по-нисък дефицит", каза още Димитров.

Според него министерството е предложило сегашния вариант по политически съображения.