Силово, в последния момент, без обсъждане, без възможност за реакция - правителството реабилитира стария опит на ГЕРБ да наложи на бизнеса одобрен от държавата софтуер за отчитане на продажбите в търговските обекти - накратко СУПТО. Търговските обекти имат по-малко от два месеца за реакция, тъй като по план СУПТО трябва да бъде въведен от 1 януари следващата година.

Това стана ясно с публикувания най-сетне вчера проектобюджет за 2026-а. "Управляващите опряха пистолет в лицето на бизнеса. Всички търговски обекти да инсталират за няколко седмици нов софтуер за отчитане на продажбите. Това е абсолютно невъзможно", реагира съпредседателят на "Да, България" Ивайло Мирчев още снощи. Все пак той изразява съмнение дали скандалният текст в закона няма да бъде използван като "димка" за всички останали поправки, предизвикали гневната реакция на бизнеса.

Deja vu

Темата със софтуерите за управление на продажбите в търговските обекти, уреден в прословутата Наредба Н-18, се "търкаля" от правителствата на ГЕРБ от 2018 г. насам, за да ескалира през 2020-а, когато бизнесът запротестира заради неясните разпоредби, разноските, които трябва да направят и пр. Дали заради това, или защото кабинетът бе под допълнителен натиск с избухналите срещу него и Иван Гешев протести, властта отмени промените, за да се появят пет години по-късно изневиделица в проектобюджета с мотива приход от 320 млн. лв. за хазната.

Предисторията: През март 2018 г. Народното събрание гласува промени в Закона за ДДС, с които задължи всички фирми, които приемат плащания в брой или с банкови карти, да използват за целта само предварително одобрен от Националната агенция по приходите софтуер. Логиката на промените бе ясна - изсветляване на сивата част от икономиката. Мярката трябваше да засегне десетки хиляди фирми, но бе отложена. Две години по-късно обаче фирмите, обхванати от нея вече се оказаха стотици хиляди.

Междувременно проблемите с дописването на наредбата започнаха да се множат, а властта стигна до извода, че НАП трябва да има достъп не просто до данните за продажбите, но и до цялата бизнес информация - доставчици, контрагенти, доставни и продажни цени, отстъпки, промоции и други видове чувствителна информация. Складови програми, с които освен продажбите, се следят наличности и т.н. се ползват отдавна в България, но новост бе, че фирмите не могат да ползват който и да било софтуер - той трябва да бъде лицензиран от приходната агенция, като бе спуснат и списък. 

Наредбата трябваше да влезе в сила на 31 януари 2020 г., но само 3-4 дни преди това фирмите все още не знаеха какво се иска от тях, след като тя набъбна до стотици страници. Работодателите непримиримо обясняваха на НАП и МФ, че наредбата е неясна, хаотична, води до излишни разходи, до траен риск за интелектуалната им собственост и до опасност от излишни глоби. Заради хаоса и протестите тогавашният финансов министър Владислав Горанов обяви отлагането й с шест месеца. Наследилият го на поста Кирил Ананиев се отказа генерално от идеята през септември.

"Сега извънредното изискване за СУПТО се появява докато върви адаптиране на целия този софтуер според изискванията за преминаване в евро. По този начин самата държава поставя фирмите в невъзможност да изпълнят изискванията, а чуждите фирми - в още по-голяма трудност, тъй като едно производствено предприятие с търговски точки или голям ERP софтуер няма възможност за един месец да направи тези промени, да влезе в онзи списък и да ги внедри.

Цялото това нещо поставя бизнеса пред опцията да бъде глобяван поради невъзможността да изпълни тези безумни изисквания. От своя страна изискванията се появяват без време за подготовка на производителите и без предупреждение" - отбелязва още Ивайло Мирчев.