Усещане за несигурност около изхода от изборите в Турция се прокрадва в изказванията на представителите на управляващите среди и в публикациите на проправителствения печат дни преди вота на 14 май. Изказвания, като това на министъра на вътрешните работи Сюлейман Сойлу, който нарече евентуална победа на опозицията на предстоящите избори "политически преврат", показват, че управляващите може и да не са готови да приемат поражение на изборите. 

Мнозина днес си задават въпроса дали президентът Реджеп Тайип Ердоган, който през последните две десетилетия си спечели имиджа на "непобедим на избори" лидер, ще се примири с всеки възможен резултат, пише в свой анализ Мина Димитрова от БТА.

Медийното предимство 

Безспорното институционално и медийно превъзходство на настоящия президент преди вота в неделя вече поставя под съмнение честността на изборите, твърдят наблюдатели. Според "Репортери без граници" около 90 на сто от турските медии са в ръцете на правителството или неговите поддръжници, което му осигурява значително по-голямо медийно отразяване, предаде Асошиейтед прес. През целия месец април държавната телевизия ТРТ е отделила на Ердоган над 32 часа жив ефир в сравнение с едва 32 минути за опонента му Кемал Кълъчдароглу, казаха членове от опозицията на турския медиен регулатор (RTÜK), цитирани от турския информационен сайт Сон дакика. Нещо повече, Илхан Ташчъ, опозиционен член на регулатора, заяви, че RTÜK е глобил три независими телевизии заради критики към действията на управляващата партия. 

Освен върху конвенционалните медии правителството на Ердоган затегна хватката си и върху социалните мрежи и други онлайн платформи в страната, прибягвайки в някои случаи до ограничаване на достъпа им от Турция и други забрани. През октомври правителството прокара "закон срещу дезинформацията", който предвижда наказание с лишаване от свобода до три години за всеки, който разпространява невярна или подвеждаща информация. Турските опозиционни партии и критиците на закона смятат, че той е инструмент, с който да бъдат заглушавани дисидентските гласове.

"Изборите в Турция няма да бъдат нито свободни, нито честни, но все пак могат да означават край на политическата кариера на Ердоган", коментира сп. "Форин полиси" в публикация по-рано този месец. 

Съмнения за изборна намеса в миналото

Поддръжници на опозицията твърдят, че има случаи на манипулации и изборни измами в миналото и се съмняват в безпристрастността на Висшата избирателна комисия - държавния орган на Турция, който отговаря за организирането и провеждането на изборите.

През последните десетина години има няколко примера, при които възникнаха въпроси около честността на изборите. През 2014 г., когато изглеждаше, че кандидатът на управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) ще загуби кметската надпревара в столицата Анкара, държавната Анадолска агенция внезапно спря да отчита преброяването на бюлетините за няколко часа, за да започне отново с кандидата на ПСР като победител, напомня "Форин полиси". Искът на опозицията срещу изборите беше отхвърлен от Конституционния съд. 

През 2017 г., след референдум, с който Турция въведе президентска система на управление, съдиите, контролиращи гласуването, обявиха, че ще броят и бюлетините без официален печат. Промените бяха въведени с малко над 51 на сто от гласовете на референдума. 

Две години по-късно, когато на 31 март 2019 г. кандидатът на опозицията за кмет на Истанбул Екрем Имамоглу победи на местните избори, изборните власти анулираха вота след жалби за изборни нарушения, внесени от управляващата ПСР, и разпоредиха прегласуване. Опозицията спечели повторния вот на 23 юни с по-голяма разлика и Имамоглу стана кмет, слагайки край на 25-годишния контрол на ислямо-консервативния лагер върху кметството в Истанбул - най-големия град на Турция и икономическа столица на страната.

"Има огромни съмнения в значителна част от обществото, че изборите ще бъдат фалшифицирани", казва проф. Адем Сьозюер от юридическия факултет на Истанбулския университет пред опозиционния в. "Джумхурийет". По думите му Висшата избирателна комисия е загубила доверието на обществото, "особено с незаконното си решение за отмяна на изборите в Истанбул" през 2019 г.

Рисковете

Съществуват опасения, че е възможно изборите на 14 май да бъдат белязани от манипулации и измами или резултатът им да предизвика обществени брожения, особено ако разликата между двамата основни претенденти за президентския пост е малка. 

Опозиционни кръгове подозират, че при евентуална загуба на изборите от Ердоган той може да оспори резултатите по модела на местните избори от 2019 г. 

"Aко Ердоган реши да оспори резултатите, изисквайки частично или пълно ново преброяване на гласовете или цялостно анулиране на резултата, ВИК е много вероятно да приеме това", отбелязва Мерве Тахироглу в анализ, публикуван в Проек­та за близкоизточна демокрация (POMED) - базирана в САЩ неправителствена организация за проучвания върху развитието на реални демокрации в Близкия изток. 

Германското сп. "Шпигел" също коментира наскоро, че изобщо не е сигурно дали Ердоган ще приеме евентуално поражение на изборите. Според изданието е възможно сегашният турски президент да постъпи по подобие на бившия американски президент републиканец Доналд Тръмп и да настрои симпатизантите си срещу своя опонент, подбуждайки обществени протести като щурма на Капитолия на 6 януари 2021 г.

“Изявленията на министъра на вътрешните работи Сюлейман Сойлу, че ако Кълъчдароглу спечели изборите на 14 май, това ще се счита за преврат, подсказват, че може да се стигне до напрегнат развой”, посочва и известният турски журналист Мурат Йеткин от "Йеткин рипорт".

Коментирайки въпроса дали сегашният президент ще отстъпи при евентуално поражение на изборите, съперникът му Кълъчдароглу увери, че това ще се случи мирно.

"Ще го пенсионираме и ще го изпратим в ъгъла му", каза Кълъчдароглу. "Той ще се оттегли мирно. Никой не бива да се тревожи за това", увери кандидатът на опозицията.