В последните часове ни заливат черните прогнози. След победата в Гърция на радикалната левица „Сириза“, очакванията за икономиката на южната ни съседка и за отражението на политиката на следващото правителство върху състоянието на цялата еврозона са от страшни по-страшни. И това изглежда твърде естествено на фона на предизборните заявки на бъдещия премиер Алексис Ципрас: да увеличи държавните разходи, да оспори размера на гръцкия дълг, да национализира това-онова, да увеличи данъците на по-богатите и т. н. И всичко това в държава, която от години живее на системи, по които от Европа текат милиарди евро.

Разумните и подредените от Северозападна Европа имат на какво да се изненадват – как така огромна част от гласоподавателите избраха радикален популист, чиято програма е гарантирано неизпълнима?! Към хора на силно разтревожените тези дни се включваме и ние – силно обнадеждени, че може скоро някоя друга европейска нация да е по-бедна от българската. В подигравките сме добри – колко торби с драхми щяло да струва едно узо, как вече ние ще им се правим на баровци, кои „изконни български земи“ сме щели да си изкупим обратно на безценица... Много сме добри в това.

Преди да се подиграем на гръцкия избирател обаче, нека погледнем българския:

Преди по-малко от четири месеца 150 хиляди българи гласуваха за национализация и изгонване на всички чужди фирми, трикратно увеличение на минималната заплата и „да си приберем всичкото злато“. Други 200 хиляди гласуваха за безплатни зъбни протези на пенсионерите, безплатни таблети и пак трикратно увеличение на минималната работна заплата. Едни други почти 250 хиляди пък гласуваха за построяване на сегрегационни лагери за циганите – извън градовете и зад високи огради. Ама това не били всички избиратели, така ли?

Продължаваме напред: Почти 220 хиляди българи – съвсем отделно от вече посочените, отидоха да гласуват, но така и не успяха да научат как. Малка част от тях написаха по нещо неприлично върху бюлетината, но това наистина е много малка част – огромното мнозинство просто се обърка и гласът им бе обявен за недействителен. Отделно, още десетки хиляди изпратиха в парламента по някоя анна баракова, защото така и не разбраха разликата между квадратче и кръгче. И тези ли не са мнозинството?

Други половин милион бедни избиратели редовно си гласуват за една военнизирана корпорация, чиято върхушка колекционира диаманти. Вече също само половин милион останаха тези, които гласуват за обещания за държавни заводи и данъци за богатите. И все ги лъжат.

"Сириза" отдавна е тук, не се е появил само Ципрас.

Такива си ги избираме ние, българските избиратели. Да не отваряме пак темата за беззаконието, бедността, разпадащите се градове и села. Всичко това отново го търпим ние, българските избиратели.

И е много важно да си припомняме това всеки път преди да решим да употребим остроумието си по повод на гърците или някой друг. „Сириза“ печели всички избори в България, а единствената причина досега да не е изкристализирала в самостоятелно мнозинство, е просто, че и Бареков, и Сидеров, и другите като тях, са много по-некачествени от Ципрас.

Така че, късмет на гърците. Те са измислили демокрацията, нека си я ползват. Особено ценно качество на демокрацията е, че дава възможност на всеки да изпита на гърба си отговорността от собствения си избор. А докато гърците постепенно се разочароват от избора си, добре е ние по-често да се присещаме за какво направихме своя и да го напомняме на когото трябва.