България, Италия и още шест страни членки на Европейския съюз (ЕС) представиха общ документ, изпратен до Европейската комисия (ЕК), с който се противопоставят на предложения регламент от Брюксел за по-строги стандарти при емисиите от автомобилите, известни като ЕВРО 7. Това съобщава италианската агенция ANSA, цитирана от Investor. 

Според текста на документа България, Италия, Чехия, Франция, Унгария, Полша, Румъния и Словакия твърдят, че проектопредложението „не изглежда реалистично и рискува да окаже отрицателно въздействие върху инвестициите в сектора, които вече са ангажирани с прехода към електрически превозни средства“.

Посочва се, че тази позиция е била споделена с ЕК, както и с други европейски страни и с ротационното шведско председателство на ЕС.

Евро 7 е регламент - сбор от различи поправки, които на практика ще направят невъзможно производството и употребата на бензинови и дизелови автомобили. 

В началото на месеца лобистката група Европейска асоциация на автомобилните производители (АСЕА) публикува на своята страница статия, в която посочва, че ЕС вече разполага с едни от най-строгите и всеобхватни стандарти за емисиите от автомобилния сектор.

Стандартът ЕВРО 6, който беше въведен през 2014 г., поставя началото на поредица от мерки, предприети за допълнително намаляване на емисиите на азотни оксиди при леките коли и микробусите.

Въглеродните регулации на ЕС, които целят ускоряване на преминаването на Европа към електрически превозни средства, беше блокиран през март след съпротива от Германия. Това изненада политиците в Брюксел и другите държави членки, тъй като вече беше постигнато споразумение по темата миналата година.

Германия, която е подкрепяна и от страни като Италия и Чехия, иска по-ясни гаранции, че нови автомобили с двигатели с вътрешно горене ще могат да се продават и след 2035 г., ако работят с екологични горива.

Тези страни твърдят, че законът е заплаха за европейската автомобилна индустрия, части от която също лобират за разхлабване на законодателството на ЕС, което в сегашната му форма на практика би направило невъзможно продажбата на нови автомобили с двигател с вътрешно горене след 2035 г.