Има бойни спортове, при които след края на схватката и двамата противници носят белези от противоборството. Има и такива, при които подобни белези няма. Там побеждава онзи, които успее да използва слабостите на противника в своя полза, без да му разкървавява носа или да вдига много шум. В джудото, например, колкото по-висок, бавен и тежък е противникът, толкова е по-лесен за побеждаване – ако, разбира се, човек знае, какво прави.

Следователно, не можем да очакваме, че всеки път в политическия спорт можем да се ориентираме по това, кой е най-едър, кой най-много кряска и кой има повече кръв и синини по физиономията. Такава – объркваща за мнозина – е ситуацията, в която се намираме в момента в споровете покрай задаващия се „ротационен” мандат за управление.

Какво е разпределението на силите сега

Разговорите за предателство или аматьорщина, които се водят в активните среди на ПП-ДБ, са разговори, които не се отнасят до сегашната, а до предишни ситуации. Те тръгват от презумпцията, че Борисов и ГЕРБ са големи, силни и опитни и освен това вече нееднократно са разкървавявали носовете на „нашите”. А „нашите”, в тази картина, са слаби, неориентирани и неопитни, макар инак добри момчета и момичета.

Дори само отчаяните вопли откъм ГЕРБ-СДС и присъдружните им медии би трябвало да ни говорят, че положението не е толкова просто. Накратко: нито Борисов и ГЕРБ са онова огромно и силно чудовище, което бяха през 2014 година (когато преметнаха „Реформаторския блок“ за съдебната реформа), нито ПП-ДБ са толкова слаби, неорганизирани, разединени и неуки, колкото бяха техните предшественици от РБ. Те и днес са по-малките в сравнение с ГЕРБ. Но в „умните“ бойни изкуства често се случва да побеждават точно по-малко силните, но по-умните.

Какво знаем с категоричност за сегашната ситуация

- Не ПП-ДБ, а ГЕРБ още далеч преди деня на изборите се молят за някакъв вид съвместно управление. Те, „големите”, са молителите, а следователно – слабите. Стигаше се до смешно-жалките хленчове Христо Иванов лично да бил дал „индулгенция” на Бойко Борисов. Представяте ли си подобно поведение от страна на Христо Иванов спрямо Борисов? Не, нали? Е, кой тогава е по-силен?

- По-силната позиция на ПП-ДБ се разкри с течение на времето - но не защото са по-способни от ГЕРБ да викат или удрят под кръста. Те правеха онова, което правят принципните политици: говореха едно и също по сравнително умерен и непровокативен начин. Да, „като папагали”, скучновато, но – постоянно и неотстъпчиво. И в очите на гражданството именно те, „момчетата”, а не „мъжкарите” от ГЕРБ започнаха да изглеждат по-силните; тук паралелите с Украйна и Русия са очевидни.

- Междувременно рухна онази властова постройка, която правеше ГЕРБ наистина опасни. Под постоянния натиск на ПП-ДБ, гражданството и чуждестранните партньори се разпадна онази част от олигархията, която беше изградена около Иван Гешев. По необходимост този разпад повлича и останалите конструкции на олигархичната власт. А международната медийна реакция от типа „Каскета срещу Тиквата” направи онова, от което никой мафиот никога не се е излекувал: направи страшните смешни.

От самото начало на тази сага беше ясно, че рано или късно вероятно ще се стигне до онзи рунд последен, при който ГЕРБ ще трябва да бъдат допуснати да подкрепят правителство на ПП-ДБ, но без да бъдат допуснати до публичните ресурси, от „усвояването” на които трупаха мас в продължение на десетилетие и половина.

Изводите

При това положение – и при възстановено функциониране на правоналагащите органи – ситуацията става доста проста. Накисналите се в корупция в последните години ще бъдат преследвани от професионално действащи органи и съдени от безпристрастен съд. Те престават да са проблем на ПП-ДБ. А онези от ГЕРБ, които не са накиснати по подобен начин, получават възможността от присъдружни на ОПГ да се превърнат в почтена политическа партия.

Непровеждането на „ротационната операция” означава избори, а след тях – значително по-малко депутати за ПП-ДБ и значително повече за „Възраждане“. Както се казва, с 64 депутата срещу 69 – толкоз.

Гледам, че тия дни политическите спорове у нас отново се въртят около въпроса: „Ама това някъде по света вече случвало ли се е?”. Въпросът за ротационното премиерстване, поне в медиите, вече е изяснен: случвало се е. Случвало се е също така и в отношенията между политически партии, при които по-малкият, владеещ политическо джудо, преборва по-големия, практикуващ квартален бокс.

Примерът с Франция

През 1972 година Комунистическата партия във Франция (ФКП) и социалистите (СП) сключват споразумение за бъдещо съвместно управление на основата на съгласувана програма. ФКП, по-голямата сила, е доволна, че най-сетне е прикоткала социалистите, за да ги изяде. СП обаче, предвождана от Франсоа Митеран, влиза в този съюз с ясното съзнание, че точно ФКП ще бъде изядената. Митеран мисли като джудист, а вождът на ФКП Жорж Марше мисли като квартален бияч.

Резултатът е като по учебник. На изборите от 1981 година СП смазва ФКП и постига мнозинство в парламента, а комунистите губят половината от депутатите си. Впоследствие комунистите от най-голямата партия във Франция се превръщат в маргинална групичка объркани хорица.

Разбира се, у нас решаващият рунд между ПП-ДБ и ГЕРБ предстои в идните дни. Препоръчвам на ПП-ДБ да играят умно джудо, а не някакъв контактен спорт, придружен от крясъци, кръв и слуз. Крясъци, кръв и слуз не препоръчвам, прочее, и на техните съмишленици и активисти.

Дойче веле