„Тази книга е отчаян опит да се съхрани все по-тънката културна пътечка между нашите два острова – Тракия и Русия. Не на земята, а в облаците. По нея като по въже, опънато над пропастта, вървят един срещу друг двама въжеиграчи, единият от които – а нерядко и другият, в състояние на леко опиянение“ – пише в писмо до известния български поет и писател Георги Борисов не по-малко известният в Русия белетрист Анатолий Корольов.

И си задава въпросът: – „Как ще приключи тяхната среща по средата на пътя?“

Най-важното достойнство на този необичаен по своята форма и съдържание ръкопис, озаглавен още по-причудливо: „Хиатус. До пъпа на Земята и обратно“, е сблъсъкът между руския поглед на Корольов върху българите (понякога поизкривен от срещата на руснака с непонятни реалии или от желанието му да идеализира) и този на Георги Борисов, който ту рязко му се противопоставя, ту се опитва да го приземи, описвайки нравите на сънародниците си и на техните „по-големи руски братя“.

Основният разказ се води от Корольов, който проследява две изпълнени с хумор и превратности пътешествия към „пъпа на Земята“, където според него от хилядолетия дреме неразкритата загадка на битието и на оракула, който ръководи съдбите ни.

Борисов следи думите му и се намесва, когато въображението на руския писател надхвърли произволно видяното или тенденциозно тълкува, за да внесе уточнения, добави стихове и по свой начин възвиси. Или най-„прозаично“ принизи:

Няма самочувствие днешният българин, смачкан му е фасонът, но не защото такъв стана животът и се напълни с разбойници, те и преди го колеха и бесеха, а защото прие да го мачкат и ритат в главата довчерашните най-долни доносници и верни телохранители на същите онези главорези, които му я изпразниха, но я оставиха на раменете му да ги споменава с умиление!

И за каква още гордост да си говорим, за какво достойнство, когато по техен и ваш съветски пример той съвсем се отучи от труд. „За толкова пари – рече и гордо отсече – толкова!“ И избра да проси, краде, продава и препродава – себе си, бащин край, родните си деца, но – за жълти стотинки да не работи, а наеме ли се да свърши нещо, да е на далавера, за едно лято да натрупа колкото за сто!

Роба по душа само парите могат да направят свободен.

Трудно е да се определи жанрово двойният разказ в „Хиатус”. Замислен като пътепис – в духа на ироничния абсурдизъм, той ни предлага тънък и дълбок с предупрежденията си анализ на сложните връзки между Русия и България, на реалната политическа и социална обстановка, през която все по-застрашително прозират кълновете на новия световен ред… В същото време Корольов и Борисов са и автори, и герои на своя разказ, а историята, която разказват, си остава в полето и на художествената литература, и на високата есеистика, и далеч не може да бъде наречена документална, макар да описва реални събития и герои.

Ето само някои от имената, които читателят ще срещне на страниците на тази необикновено жива и ценна със своите свидетелства книга: Радичков, Светлин Русев, Георги Чапкънов, Светлозар Игов, Божана Апостолова, Борис Роканов, Михаил Вешим, Стоян Цанев, Стефан Димитров, Бойко Цветанов, Пламен Масларов, Георги Коритаров, Юз Алешковски, Василий Аксьонов, Виктор Ерофеев, Владимир Шаров, Евгений Попов – та чак до тези на Путин, Тодор Живков, Доган, Симеон Втори, Бойко Борисов, Слави Трифонов…

Героите-писатели неслучайно избират заглавието „Хиатус” за общата си книга – с нея те като че ли изследват междинните пространства, опитват се да запълнят празнините и да намерят смисъл там, където обикновено не търсим такъв. Какво например кара Корольов, пътувайки из България, да повтаря: „Ах, каква земя сме изгубили!” или „Всичко това тук е било Русия!”, а спътниците му да го поднасят и язвително да му се присмиват? Или искреното желание на руснака да призове към повече законна гордост и достойнство българите, докато те никак не се нуждаят от тях. Или поне не ги търсят там, където би било лесно да я открият.

На полето на книгата Корольов и Борисов водят диалог – подават си реплики, отговарят двусмислено, влизат в спорове отвъд времето и пространствата, които лежат между тях.

Ироничният, понякога гротесков, а на места крайно сериозен (при Г. Борисов) поглед на двамата писатели е различен от всичко, което до този момент сме чели на български за българите. Подобно е и описанието на Русия от последните години – мрачно и далеч не ласкаво за властта там. Това прави книгата, която обхваща един период от почти двайсет години – до нахлуването на Путиновата армия в Украйна, единствена по своя род в нашето книгоиздаване.

Представянето на "Хиатус. До пъпа на Земята и обратно" е на 30 май, от 18.00 ч, Книжен център "Гринуич" - София, бул. Витоша 37.