Приятели, и вие ли имате чувството през последните седмици, че България не е държава, а просто сцената на „Скрита камера“? Големият брат ни е сложил тайни камери навсякъде и всеки ден провокира някакви невероятни и дори невъзможни в реалния живот сцени, за да снима реакциите на политическия ни елит и да ги излъчва в праймтайма на другите държави.

Иначе няма логика в това, което ни сполетява ден след ден, или? Например депутатът Цончо плюе другарчета в парламентарната зала. Това си е абсолютен хит, стига да бъде излъчено след полунощ. Според мен би могло да върви добре в Япония, те там си падат по доста странни неща. Наскоро четох, че даже имали интернет търговия със слюнки на млади девици. По принцип този тип търговия е в графата перверзии, ама то и Цончо в каква друга графа да го сложиш, завалията.

Кютекът със счупените очила и одраната депутатска буза плюс ритниците в кокалчетата в Народното събрание също може да се продава добре в Азия. Все пак Брус Лий и Джаки Чан са азиатци и тоя тип кунгфу ще бъде посрещнат с огромен интерес.

За историите с Гешев бих предложила индийския пазар. Там тоя тип безкрайни трагедии се гледат от милиарди! Бих го кръстила „Малката булка Гешев“. Малката булка Гешев е низвергнат от фамилията на жениха си. Любовта на жениха също вече не му принадлежи – появили са се много други малки булки, които се борят за ръката и сърцето му. Малката булка Гешев решава да си отмъсти и започва да разкрива всички страшни тайни на семейството. Разбира се, прави това в темпото на индийските филми. Представяте си го – пресконференция, камера, Гешев... Той поглежда тъжно и въздъхва... Проронва: „Атентат“... Камерата се задържа около половин час на насълзените му очи, после фиксира жените край Гешев една по една – те мълчат, но също са просълзени. Минават два часа, звучи драматична музика, камерата показва лицата на съперниците на Гешев, те са ужасени, всичко е на забавен кадър, музиката почти приплаква... С това първи епизод свършва. Гешев се оттегля да пише стихове, в които истинският мъж плаче сам. Плаче, пише и поства във фейсбук, което не е точно мястото за усамотение за истинските мъже, но той все пак освен истински мъж е и зарязана булка. В следващите 13 000 епизода пресконфенцията на Гешев все някога ще свърши и той ще е издал тайните на предателската си фамилия.

В същото време Русия купува правата за излъчването на парламентарната група на БСП и „Възраждане“ и кръщава филма им „Москва не вярва на сълзи“. По стара съветска традиция главната героиня е смела колхозничка, която е дошла от село в големия град, за да го покори, бори се с капиталистите, удря с железен юмрук по масата, рита с яки прасци по конкуренцията и въобще... това е филм за живота на една истинска съветска жена, която живее гадно и иска всички други също да живеят гадно. Около нея подтичва младогвардеецът Костя, пръска позиви и фалшиви новини и подготвя голямата революция. Когато тя дойде, ще избеси всички класови врагове и ще се премести да живее в НДК.

Москва, разбира се, действа на два фронта, и излъчва и шоуто на Радев. Разказва се за кисел чичко без коса, но с пагони, който иска да установи единовластие в родината си, но всеки път, когато а-ха да му се получи, се явяват някакви герои като смелата колхозничка или група американски шмекери, които провалят плановете му.  

За американския разгулен пазар имаме прокуратурата и принадлежащите й съпруги и манекенки. Разбира се, там обикновено става дума за много долари и малко порно, което от време на време прераства в масов бой. Американците ги обичат тия работи – цялото им кино е една безкрайна оргия с каубойска стрелба. Съпругите и манекенките знаят също разни срамни тайни, искат да ги издадат пред обществеността, но нямат желание. Или пък няма как да говорят с пълна уста. Пардон за последното, ма видях част от порното на едната съпруга.

Разбира се, демократичните сили също не остават незабелязани от филмовата индустрия. Те се оказват обаче по вкуса единствено на българското кино. Знаете – безкрайни кадри, в които героите мълчат и страдат, всичко е убийствено тъжно и депресиращо, няма никакъв секс, звукът е страшно лош и нищо не им се разбира, бедите, които ги сполетяват, са повече от щастливите моменти, те все не успяват да изживеят мечтите си, а и краят на филма също е нещастен и безкрайно скучен.

Хубавото в тази голяма филмова забава е, че накрая всички са толкова увлечени, че спират да питат „Къде е батко?“ и батко успява да подпише нов договор с филмовите студия на скритата камера. Това ни обещава още поне 30 години смях, музика и веселба. The End.