Бундестагът гласува късно снощи предложение на депутатите от управляващата коалиция Германия да подкрепи активно Северна Македония по пътя ѝ към Европейския съюз. Скопие трябва да коригира конституцията си, както е договорено с България.

Германският парламент гласува за насърчаване на започването на преговори за членство в ЕС на Северна Македония. Страната е пример за останалите кандидатки в Западните Балкани и е важно да оценим големия напредък, който е постигнала, заявиха депутатите. Депутатът от Зелената партия Борис Миятович заяви:

„Северна Македония е пример на Балканите. Пример з амилното съжителство на много етнически групи. В конституцията й са вписани шест етнически групи, а вероятно в близко бъдеще ще бъде включена и седма, българската.“

В резолюцията на Бундестага се призовава Северна Македония да изпълни договорената промяна на конституцията си и да вкара в нея етническите българи като признато малцинство. В същото време германският Бундестаг призова България да не поставя никакви други изисквания извън вече договорената промяна в конституцията.  Това изрично посочи депутатът от социалдемократите Йосип Юратович:

„Ние настояваме правителството на Германия да подкрепи отварянето на преговорните глави със Северна Македония. Призоваваме също така България да се откаже от допълнително поставяне на искания“.

Опозиционният ХДС се противопостави на започването н апреговори със Северна Македония и поиска вместо това само да се обнови перспективата за членство. Предложението им обаче бе отхвърлено.

В доклада на Европейската комисия за страната, публикуван през октомври 2022 г. като част от пакета за разширяване на ЕС, се посочва, че страната е постигнала добър напредък в ключови области, пишат евродепутатите. Те обаче се опасяват, че досегашният процес на разширяване на ЕС може отново да спре поради двустранни конфликти, този път с България, след като бъде решен въпросът с името на Гърция. "В съответствие с компромиса, постигнат от Съвета със Северна Македония през лятото на 2022 г., предварително условие за всички по-нататъшни стъпки за интеграция е конституционна поправка, която предвижда включването на българската група от населението сред другите групи, които вече са изброени в конституцията на Северна Македония, и която изисква мнозинство от две трети в парламента на Северна Македония."

"Руската война срещу Украйна подчерта уязвимостта на границите в сърцето на Европа, както и факта, че замразените или предполагаемо пространствено ограничени конфликти могат бързо да ескалират и да се разпространят", пишат членовете на ЕП. Такива конфликти застрашават интересите на ЕС в областта на стабилността и мира. Въпреки големия напредък през последните десетилетия, Западните Балкани остават регион на скрита нестабилност, където организираната престъпност, корупцията и слабата съдебна система са широко разпространени.

Освен това продължават да съществуват етнически и религиозни проблеми. "В интерес на самия ЕС е шестте държави от Западните Балкани - Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Черна гора, Северна Македония и Сърбия - които все още не са членки на ЕС, но са само пряко заобиколени от държави - членки на ЕС, да постигнат дългосрочна и устойчива стабилност, върховенство на закона, мирно уреждане на споровете, консолидирани демократични структури и икономически просперитет."

Парламентарната група на „Алтернатива за Германия“ се противопоставя на разширяването на ЕС с държавите от Западните Балкани и вместо това се застъпва за привилегировано партньорство с държавите от региона, които не са членки на ЕС. В своето предложение парламентарната група призовава също така федералното правителство да работи на ниво ООН за премахването на службата на върховния представител в Босна и Херцеговина, за да може страната да "решава за вътрешния си ред и развитие на своя отговорност и суверенно, без външна намеса". От друга страна, германското правителство следва да се застъпи за реформа на Босна и Херцеговина, "която да предвижда създаването на независима хърватска общност с равни права (наред с босненската общност и Република Сръбска)".

По-нататъшните искания са насочени към укрепване на правата на сръбското малцинство в Косово: така, като "минимална краткосрочна цел", федералното правителство трябва да се застъпи за признаването на сдружението на сръбските общини с изпълнителни правомощия в Косово, както и за екстериториалното управление на всички сръбски църкви, манастири и светилища на територията на Косово под гаранцията на ООН. Освен това не трябва да се оказва натиск върху Сърбия да се присъедини към санкциите на ЕС срещу Русия.