Винаги съм смятал. че национализмът (или патриотизмът, ако предпочитате) е неотменна част от самосъзнанието на голямото мнозинство от хората, живеещи в съвременния свят. Изграждайки се като личност, човек се идентифицира първо със семейството си, с рода си (в модерния свят - донякъде), с махалата, с града, с приятелите и съкласниците в училище.

След 18-и век повечето от хората, изграждащи се като модерни личности, се идентифицират със своята нация - една "въобразена общност" според Бенедикт Андерсън, която е много важна реферативна рамка за нашата човешка идентичност в модерния свят. Тази принадлежност - националната - преминава през определена идеологическа картина, национална утопия, която се формира от модерната държава за да бъде изградена солидарността между хората в националната общност.

Все още неголяма част от съвременните хора се идентифицират с глобалната общност, изповядват космополитна принадлежност. Най-добър пример за космополити са интелектуалците и визионерите, принадлежащи към ценностите и възгледите на хуманизма. Идентификацията с човечеството може да бъде духовна - християнска, будистка, мирова - вселенска, а може да бъде и светска - либерална, днес глобалистка идентификация.

Но за да бъде принадлежността на един човек вселенска - мирова, или глобална, тя трябва хармонично да вписва стъпалата на неговото личностно развитие до придобиването на подобна космополитна картина на света. В глобалната идентификация е необходимо да се впишат семейната, родовата, градската, националната идентичност, през които всеки от нас преминава - а някои си остават на тези нива, без да достигат до върха на мировата идентичност.

Възможно е обаче космополитизмът да е декларативен, конфликтен, неинтегриран с предходните стъпки на идентификация на личността, която го изповядва. Този космополитизъм е радикален - той се отнася към по-"ниските" форми на идентификация с негативизъм и присмех. Тези хора - уж космополити - надменно оценяват "нещастниците" и "неграмотниците", които все още се идентифицират с родова, общностна, национална - националистическа принадлежност.

Този тип деформиран космополитизъм доминираше - и все още доминира картината за света на немалко либерални и космополитни хора, включително в България, които не разбират, че за много техни съграждани общностната - националната самоидентификация е върхът на личностното развитие, до която им позволява да достигнат техният интелект, възпитание, лична и семейна история.

Поради това нарцистичният глобалист - отказалият се от наследството си космополит не разбира, че е по-добре за всички националистът - патриотът, родовият човек, или който и да било с по-малък обхват на общностна идентификация, да бъде ориентиран към позитивните съдържания на неговата национална/общностна идентичност, а не към радикалните, конфликтните, примитивните прояви на родово-националистическото чувство за превъзходство и господство.

В България след 1989 г. младата либерално-интелектуална общност около демократичните сили стъпи върху суровите уроци на "Възродителния процес" и за да го преодолее, изхвърли заедно с мръсната вода и "бебето". Докато всички демократични движения в посткомунистическа Европа бяха основани върху демократичния патос на националното възраждане след половин век кремълска доминация, българските демократични сили останаха строго проевропейски и космополитни, насочени срещу "национализма".

Така пропуснахме възможността патриотичната национална идентичност да бъде формулирана и защитена като европейска демократична идентичност. Националните чувства бяха "подарени" на бивши комунистически ченгета и/или на примитивни бабаити, които започнаха да пропагандират "национализъм" като проевразийски и антилиберален традиционализъм - патриархалност. И така - до ден днешен.

Смеем се на мъжкото хоро в ледените води, възмущаваме се на "тричането" на кучета и наблюдаваме как около нас се издигат все по-големи пилони с националното знаме - българско, а сега и македонско. Вместо от ден първи след 1989-а да отделим зърното от плявата - да въздадем дължимото на Ботев, Левски, Раковски, Стамболов, на хората загинали за България, да оживотворим техния пример и наследство, ние какво направихме?

Обявихме "национализма" за мъртъв и предадохме патриотичните чувства в ръцете на комунистическите ченгета, на русофилските продажници и на смотаняци като "бялата Златка" и "Копейката". Затова ще се "радваме" на примитивна защита на националните чувства - защото не сме социализирали собствения си народ във вдъхновението на позитивните примери за национално развитие и просперитет, с които всяка нация разполага, а в България те са повече от изобилни.

Днес в България се борят политическите алтернативи на градската либерална общност - умна и красива, презряла примитивизма на собствените си "патриоти", и доминираните от руското посолство квазинационалистически примитиви, за които патриотизмът е съвкупност от прояви на прокремълски мутренски радикализъм. Честито!

Най-глупавите прояви на подобен примитивен национализъм напоследък се концентрират в държавната политика спрямо РС Македония, в която "патриотизмът" и "национализмът" са на същото ниво като в България - ами, един народ сме, все пак. Мутренският примитивизъм на враждата и омразата е щедро примесен с продажност и служба на чужди интереси (в Москва и Белград) както в София, така и в Скопие.

Затова се пригответе пилоните да пробиват небесата. Войводите да пият руйно вино, запасали ръждясали пищови и да пеят юнашки песни долу в механата. "Лидерите" уж да се мразят и да воюват, но да събират 30-те си сребърника за глупостите, които вършат в националната политика.

Повтарям - вина имат не само ченгетата и примитивните шовинисти. Вина имат и демократичните интелектуалци и граждани, които оставиха патриотично настроените граждани да бъдат поведени от "лидери", за които националната гордост се измерва с височината на пилона, от който ще развеем знамето си. Каквото сме надробили - това ще сърбаме.

Националните чувства, патриотизмът не са проява на простотия, драги мои либерални космополити. Те са част от пътя към тази мирова общност, която жадувате, но до която не знаете как да стигнете. А пътят е прост и е един - уважавайте стъпките, които една по една са ви извели на върха.

Ако изобщо сте на върха - нещо, в което аз много се съмнявам.

---

Бел. ред на Клуб Z. Коментарът е от профила на Огнян Минчев във фейсбук. Заглавието е на редакцията