Откакто "Продължаваме промяната - Демократична България" сформираха общо управление с ГЕРБ, започнаха сравненията с "Реформаторския блок", който преди десетина години направи коалиция с ГЕРБ. И впоследствие изчезна в политическото небитие.

ГЕРБ основателно има репутация на партия, която се увива като змия около коалиционните си партньори и ги задушава. В тези сравнения има логика.

Със сигурност двете политически ситуации са подобни. Важни са обаче детайлите. И те показват следното  - "Реформаторският блок" се провали не защото влезе в коалиция с ГЕРБ. А защото не излезе подобаващо от  тази коалиция.

"Реформаторският блок" формира коалицията с аргументи, подобни на тези, с които "Продължаваме промяната - Демократична България" направи същото. Основната идея бе да се произведат промени в Конституцията, които да доведат до реална съдебна реформа. Накратко това означаваше да се осигури независимост на съдиите и сериозен обществен контрол върху прокуратурата.

Тези промени тръгнаха добре, но в деня на второто им четене ГЕРБ, БСП, ДПС, с помощта на няколко присъдружни на статуквото партии, които вече не съществуват, ги бламираха. Това доведе до оставката на правосъдния министър Христо Иванов.

Дотук всичко беше добре. "Умните и красивите" се опитаха да цивилизоват ГЕРБ. Не успяха и закономерно се оттеглиха от властта.

Проблемът обаче беше, че не всички се оттеглиха - само Иванов и част от ДСБ. Друга част от ДСБ, както и СДС, и ДБГ си останаха във властта.

Впоследствие, малко преди изборите, имаше още едно разцепление. По причини, останали неизяснени и до днес, новосъздадената партия "Да, България" с лидер Христо Иванов отказа да влезе в коалиция с ДСБ. Това беше странно, защото Христо Иванов и Радан Кънев, тогавашен лидер на ДСБ, по това време бяха възприемани като политически тандем.

Именно те двамата бяха движещата сила на конституционните промени. Защо тандемът се разпадна точно на финалната права, когато трябваше да обере лаврите от дългогодишната си дейност, така й не стана ясно. Иванов все още не е дал смислено обяснение. Кънев също. Може би, защото такова просто няма.

Така "умните и красивите" се явиха с три листи. ДСБ, около което бе създадена коалицията "Нова Република" събра 86 984 гласа - 2.54%.  "Да, България", около която също се оформи коалиция, имаше 101 177 гласа - 2.96%.  Остатъците от "Реформаторския блок"  - СДС, ДБГ, се обединиха с "Глас народен" и взеха 107 407 гласа - 3.14%.

136 820 гласа бяха нужни за прескачане на бариерата от 4%. Не е трудно да се сметне, че общият брой на гласовете от трите листи беше много повече от това. А вероятно съвместното явяване щеше да осигури и по-голям брой гласове, съответно повече проценти и повече мандати в парламента.

Поуката за "Продължаваме промяната - Демократична България" е очевидна. Не е проблем да направиш коалиция с ГЕРБ. Проблемът е, ако не напуснеш тази коалиция своевременно и целокупно.

Проблем ще бъде, ако ГЕРБ успее да подмами част от "Продължаваме промяната - Демократична България" да остане във властта. Както успя да го направи с "Реформаторския блок".

"Продължаваме промяната - Демократична България" имат два варианта за политически успех. Единият е реализиране на истинска съдебна реформа, както и напредък по Шенген, еврозона и др. Другият е мигновено оттегляне от властта, но на цялата коалиция, ако тази реформа и този напредък не се случат.

Когато става дума за коалиция с ГЕРБ, проблемът не е във влизането. Проблемът е в излизането.