Израел се готви за война, или може би за нови войни. Военните анализатори предсказват, че този път ще има сложна комбинация от различни едновременни войни. Не е случайно, че изявленията на израелския премиер Бенямин Нетаняху съвпадат с разкритието на еврейския тв канал 14, че Израел преминава от ограничени атаки към „вълни от атаки“ в Ливан, като отбелязва, че „не е малко вероятно атаките да се увеличат, което ще доведе до пълна ескалация или "Хизбула" ще приеме да се разоръжи “.

В. "Джерузалем пост" цитира израелски официални лица, които казват, че „американският натиск в момента ограничава всяка по-силна израелска реакция на нарушенията на споразумението за прекратяване на огъня от страна на Хизбула“. Добавя, че „Хамас" и "Хизбула" с иранско финансиране работят за възстановяване на военната инфраструктура и прехвърляне на оръжия в Южен Ливан и долината Бекаа.

Любопитно е, че израелската армия обвини миротворческите сили на ЮНИФИЛ (UNIFIL) в Ливан, че шпионират в полза на "Хизбула". Израелският изследователски център  "Алма" (Alma Centre for Studies), който се занимава с въпросите на северната част на еврейската държава, публикува проучване, стигащо до заключението, че ливанските въоръжени сили са неспособни да разоръжат "Хизбула". Тези две публикации могат да бъдат свързани с твърденията на Израел, че мащабна операция срещу "Хизбула" е станала неизбежна и единственият въпрос в този контекст е кога е най-подходящият момент за нейното провеждане.

Според ливанския вестник „Ан Нахар" (An-Nahar), който цитира информация от военни и дипломатически източници и израелски изследователски центрове, свързани с израелската армия, се виждат контурите на предстоящата израелска военна операция.

Планът ще включва следното:

Първо, концентриран въздушен удар по палестинските лагери, по-специално по обекти, използвани от "Хамас", "Ислямски джихад" и други организации, лоялни към "Хизбула" и Иран, който би приключил само с решение, водещо до изпълнението на обещанието на Ливан да разоръжи палестинските лагери.

Ливанското правителство преди месеци подписа споразумението с президента на Палестинската автономна власт Махмуд Абас за разоръжаването на палестинските лагери в Ливан, но не успя да доведе този процес докрай, след като палестинските въоръжени групи, съюзници на "Хизбула", го отхвърлиха.

Второ, десанти в конкретни места в долината Бекаа, за да се унищожат тунелите, използвани за ракети и дронове, които "Хизбула" все още поддържа. Информацията сочи, че израелските въздушни сили са успели да блокират входовете на тези тунели и да предотвратят използването на съдържанието им, но не са успели да ги унищожат тотално.

Карта на Ливан и долината Бекаа. Източник Free World Maps

Трето, разширяване на буферната зона, така че в случай на операция да включва втора гранична линия, което ще доведе до систематично унищожаване на дълбочина до 40 километра.

Четвърто, увеличаване на загубите на „Хизбула“; така разходите  за компенсирането им да се увеличат поне десетократно, което ще затрудни групировката да финансира дейността си и ще ѝ попречи да възстанови организационните, финансовите, социалните и дори политическите си способности.

Пето, това би създало стратегическа празнина в полза на ливанската държава, защото настоящото равновесие между нея и „Хизбула” не позволява на държавните институции да наложат властта си над цялата ливанска територия.

Всички доклади сочат, че през декември ще се положат усилия да се убедят ливанската държава и „Хизбула” да избегнат скъпоструваща война, която би довела до радикални промени не само в ливанското уравнение, но и в политическата структура на страната.

 В този контекст не можем да пренебрегнем това, което каза Ханин Гадар, американска изследователка от ливански произход от Вашингтонския институт за близкоизточна политика каза в интервю за "Индипендънт арабик" (The Independent Arabic) относно възможността за пълномащабна война.Тя не изключва Израел да нападне Ливан в началотото на следващата година. В същото време тя обвини ливанското политическо ръководство в бездействие и страх да изпълни отговорностите си за разоръжаване на "Хизбула” и пресушаване на финансовите й източници. Гадар заяви, че председателят на парламента и лидер на шиитското движение "Амал"  Набих Бери е политическият и финансов наследник на бившия лидер на „Хизбула“ Хасан Насрала, който беше убит от Израел в Ливан.

„Бери е първото препятствие пред усилията за разоръжаване на „Хизбула“. Докато той остава на власт, няма да има промяна", каза тя и добави, че „политическият и финансов наследник на Хасан Насрала е Набих Бери, а не настоящият лидер на партията Наим Касем. Затова той и неговото обкръжение трябва незабавно да бъдат обект на санкции“.

В това важно интервю Гадар говори за възможността за тотална война, въз основа на два фактора. Първият е, че Газа вече не е тежест за израелската армия след примирието,следователно  Ливан отново е  приоритет за сигурността на Израел. Вторият е, че разузнавателни доклади сочат, че „Хизбула” ускорено възстановява арсенала си, което Израел няма да допусне.

Израел  обаче предпочита да постигне ново споразумение с Ливан, което да е по-добро от предишното  за прекратяване на огъня, провалило поради липсата на ясен график с конкретни дати за разоръжаване на "Хизбула". Тя всъщност използва примирието да се реорганизира.

Израелското разузнаване разполага с информация, според която „Хизбула” има два вида оръжия: ракети със среден обсег в на север от река Литани в Южен Ливан и около 20 % от стратегическите ракети, с които разполагаше преди последната война. Според проучване на Гадар, стратегията за възстановяване на „Хизбула” се основава на два подхода. Първият се фокусира върху интензифициране на производството на дронове, които са най-евтиният, най-удобен и най-незабележим начин за превъоръжаване, при което контрабандата играе важна роля. "Хизбула" продължава да се снабдява с оръжие чрез контрабанда през Сирия, а дроновете получава през фиктивни компании. Това продължава, въпреки че Дамаск е успял да прекъсне някои доставки на оръжие и полага значителни усилия да спре контрабандата.

Вторият подход се фокусира върху възстановяване на лидерската структура заедно с помощта на Техеран който освен това работи за избирането на новите партийни лидери на място. Гадар не очаква разоръжаването да се случи в краткосрочен план, като казва, че нежеланието на политическото ръководство да се изправи срещу "Хизбула" и да разформирова нейната политическа и военна структура ще струва скъпо и може да доведе до война с Израел. 

Иран се завръща на ливанската сцена

Една година след споразумението за прекратяване на огъня с Израел, Иран се завръща на ливанската сцена, за да ни напомни, че примирието не го обвързва и че позицията на „Хизбула“ в регионалната му стратегия остава непроменена. В момент на ново ескалиране на напрежението Техеран отново налага своите условия, като подчертава важността на партията като своя предна линия, сякаш Ливан е просто платформа, която да се използва и контролира според интересите му или когато има нужда да балансира силите с Израел.

Съветникът на иранския върховен лидер Али Акбар Велаяти предизвика недоволство, осъждане и възмущение сред ливанската общественост, след като заяви, че „Хизбула е по-необходима за Ливан от хляба и водата“. По време на интервю за държавната информационна агенция Тасним той добави, че „Техеран няма да се откаже от възможността да подкрепя Хизбула“. Той подчерта, че „жестокостта на израелския враг е показала на всички катастрофалните последствия от разоръжаването на съпротивата“ в Ливан.

Ливан отново в окото на бурята

Израелският министър на отбраната Йзраел Кац предупреди, че Ливан „няма да се радва на спокойствие, ако сигурността на Израел не бъде гарантирана“. Тук Ливан официално навлезе в зоната на открит конфликт между Иран и Израел, и страната вече не е просто зона на напрежение или място за непреки послания, а се превърна в театър на открита конфронтация, в която ливанците се използват като разменна монета в регионални изчисления, които са по-големи от тях. Думите на Велаяти поставят Ливан под волята на Техеран, а думите на Кац го поставят под пряка военна заплаха от Тел Авив. Между тези две крайности е ясно, че решението за война и мир вече не е в ръцете на Бейрут и че Ливан сега се движи в рамките на иранско-израелското противопоставяне - с всички опасности, които това носи за държавата и нейния народ.

Изявлението на Велаяти не е просто емоционално изявление, а пряко обобщение на цялата доктрина на Иран относно функцията на партията в Ливан и позицията на Ливан в стратегията на Иран.

Предната линия срещу Израел

С други думи, ливанската арена е предната линия в конфронтацията с Израел, а не конфронтацията, която се води на иранска земя. Всяка ракета, изстреляна от южен Ливан, се смята от Техеран за част от системата за възпиране на Израел с най-ниски преки разходи за него. Излишно е да се казва, че партията ("Хизбула" значи "Партията на Бога" на арабски - бел. ред.)  е най-успешният модел на „пълноправен представител“ във военно, политическо и социално отношение. Партията не е просто милиция, а огромна въоръжена организация и политически играч, който държи кормилото на властта. Тя разполага с мрежа от социални, здравни, образователни и финансови услуги, които са дълбоко вкоренени в нейната среда. От гледна точка на Революционната гвардия партията представлява най-успешният проект за износ на революцията извън Иран от 80-те години насам. Ето защо нивото на „емоционална и политическа инвестиция“ в нея е по-високо, отколкото във всяка друга организация в Ирак, Сирия и Йемен.

Какво показва, че е в ход израелско-американската подготовка за нова война срещу „Хизбула” в Ливан? В Багдад изненадващо пристигна личният приятел и бизнес партньор на Тръмп и настоящ американски посланик в Анкара Том Барак. Барак не отговаря за досието на Ирак в Държавния департамент на САЩ. Освен това  преди месец Тръмп назначи  приятеля си, американеца от иракски произход Марк Савайя, предприемач от Мичиган и халдейски християнин за свой специален пратеник в Ирак.Той наскоро предупреди иракското правителство в своя акаунт в "Екс", че ще се сблъска с неочаквани санкции, които напълно ще парализират страната, ако включи представители на въоръжени милиции, свързани с Иран, в новото правителство. Савайя призова правителството незабавно да започне разоръжаването на тези милиции, така че само държавата да има монопол върху притежаването  на оръжия, обяснявайки, че това ще  помага на Ирак да  възстанови ключовата роля  в региона и ще го превърне в съюзник на Съединените щати.

Какво каза Барак на иракски премиер Мохамед ал-Судани?

Западен дипломат във Вашингтон разкри пред сайта Al-Hurra.Нet подробностите от срещата между Барак и ал-Судани  състояла в неделя, като заяви, че Барак е информирал иракското ръководство, че Израел планира да продължи операциите  си в Ливан „докато "Хизбула" бъде разоръжена“ и че проирански фракции, като бригадите на "Хизбула", ще бъдат ударени от  Израел без никаква американска намеса.

Дипломатът каза: „Барак поиска от Багдад да контролира фракциите и да прекъсне всякаква подкрепа, която би могла да помогне на "Хизбула" в Ливан. Неутралитетът не е молба... Това е условие. Американски политик във Вашингтон каза на репортера на MBN Джо Ал-Хули, че Барак е казал на иракския премиер  Ал-Судани: „Страхуваме се, че израелска операция срещу "Хизбула" в Ливан е неизбежна и че Ирак ще понесе последствията, ако неговите милиции се намесят.“ Източникът каза, че „Барак се опитва да избегне проблем на три фронта: Ливан, Газа и Ирак“.

Посещението на Барак в Багдад показва, че Вашингтон дава приоритет на възпиращите мерки пред традиционната дипломация, както потвърди дипломатът: „Това не бяха преговори. Те бяха предупреждение.“ Съобщението съдържаше силен тон: ако иракските милиции се намесят, самият Ирак може да се превърне в зона на война. Той добави: „Израел изпраща публични сигнали, че може да нанесе удари на иракска територия.“ Заплахата от война се засилва от събитията в Израел, като медиите съобщават за нарастващи призиви за засилване на военните операции срещу Ливан. Според военни представители Израел ще разшири целите си, като включи и тези, които бяха изключени от 66-дневната война миналата година, включително държавни центрове, съоръжения и инфраструктура, и ще атакува всичките центрове на "Хизбула" и дори на други групировки, с цел да подтикне целия Ливан да се обърне срещу партията и да я обвини за колапса и разрухата които го чакат.

Иран следи действията на САЩ и Израел в Ливан, Газа, Ирак и Сирия и гледа с подозрение на задълбочаването на  отношенията на Вашингтон със Саудитска Арабия и други страни от Персийския залив. Оръжейните сделки с тях могат да не са нищо друго освен нова регионална система за сигурност под протекцията на САЩ.Това се случва в момент, когато Нетаняху непрестанно да повтаря, че войната с Иран не е приключила и че скоро ще започне нов кръг.

Екзистенциален конфликт

От своя страна, Иран от края на 12-дневната война с Израел през юни действа сякаш тя  не е приключила, а по-скоро е временно прекратена в очакване на нова по-страшна, чийто изход все още не е ясен. Лидерите на ислямска република не крият, че се подготвят за  следващия "рунд" на конфликта и че той е само въпрос на време. Според изчисленията на Техеран, Вашингтон и Тел Авив се готвят за по-брутална конфронтация, която няма да се ограничи до атаки срещу прокситата му  в региона. Това възприятие кара Ислямската република да се подготвя за битка, която тя класифицира като екзистенциален конфликт: или режимът оцелява, или се срива.

Намеците на върховния лидер

Иран осъзнава, че кризата му със Съединените щати надхвърля различията по въпросите на Близкия изток и атомната програма.Същността на проблема според него  е свързан с неговия стратегически съюз с Китай. Вашингтон разглежда този съюз като пряка заплаха за икономическия си проект в региона и за глобалните си политика. От своя страна Иран, поради своята идеология и политическо мислене, не може да бъде част от американската икономическа визия за Близкия изток. В анализ, публикуван в "Ан Нахар" иранският изследовател Амири Дебири Мехра посочи, че „речта на върховния лидер Хаменеи от миналия четвъртък подхрани слуховете, че предстоят големи новини, особено с думите му, че Иран е „решителният победител“ в 12-дневната война срещу Израел и САЩ. и неговия  призив към хората да се обединят срещу „врага“. Повечето ирански наблюдатели интерпретираха думите на върховния лидер като намек за възможността от нова война. Те посочиха, че това идва с повишението на цената на златото и долара в Техеран, което отразява икономическото и психологическото напрежение. Редица тенденции и събития от последните дни сочат, че „часът нула“ за втората фаза на войната между Иран и Израел наближава.

Махра идентифицира поредица явления, които той и редица анализатори считат за показателни за неизбежна нова военна конфронтация между Тел Авив и Вашингтон, от една страна, и Иран и останалите му въоръжени милиции в региона, от друга.

Показатели  

1. Голямото покачване на цените на златото, отразява опасенията на инвеститорите от ескалация в региона.

2. Ускоряване от страна на Вашингтон на доставките на прецизни управляеми ракети за Израел. Тези ракети имат висока проникваща способност, което увеличава офанзивните възможности на Израел.

3. Политически и дипломатически натиск върху ливанското правителство да разоръжи „Хизбула”.

4. Заплаха от страна на САЩ към Ирак и уведомление от страна на американския министър на отбраната Пит Хегсет към иракския му колега Табит  ал Абаси, че Вашингтон планира военна операция в региона, като подчертава, че всяка реакция от страна на въоръжените групи, подкрепяни от Иран, ще бъде посрещната със сила и строгост.

5. Ескалация на мерките за сигурност и мобилизацията на армията и на Ислямската революционна гвардия в Ормузкия проток: засилване на военното присъствие, за да се предотврати всякаква морска заплаха.

6. Интензивни европейско-атлантически преговори: да се подготви спешен план за връщане на инспекторите на Международната агенция за атомна енергия в Иран, от който е поискано да предостави незабавно информация за запасите си от обогатен уран и да осигури достъп до бомбардираните ядрени обекти.

7. Нова израелска кампания: от психологически операции срещу Иран до убийството на лидери и командири на „Хизбула“

8. Закупуването от Израел  на 3000 вида муниции на стойност 10 милиарда долара в координация с Централното командване на САЩ (CENTCOM). Въпреки твърденията на Тръмп и Нетаняху, че са унищожили ядрените съоръжения на Иран и част от ракетния му потенциал, медиите разпространяват истории, че иранската заплаха остава и се засилва. Основните теми на пропагандата включват:

9. Повтаряне на темата за неясността в иранския ядрен досие.

10. Фокусиране върху съдбата на 408-те килограма ирански уран, обогатен до 60%.

11. Обсъждане на ролята на Китай в укрепването на ракетния капацитет на Иран.

12. Фокусирането  върху бързото възстановяване на ракетния потенциал на "Хизбула“ след последните удари.

В този контекст, в последните си изявления Хасан Каземи Коми (бивш ирански посланик в Афганистан) заяви, че „вероятността от нова война е голяма, тъй като има доказателства, че другата страна се възстановява и подготвя усилено“. Фуад Изади (политически експерт, близък до режима) предупреди, че „Америка трябва да знае, че при следващата атака 2000 от нейните войници ще бъдат убити“.

Върховният лидер Хаменей вярва, че администрацията на Тръмп е „недостойна“ за комуникация или сътрудничество с Ислямската република. В телевизионно обръщение заяви, че Иран спешно се нуждае от мобилизация повече от всеки друг път, като отбеляза, че тази мобилизация няма да се ограничи само до Революционната гвардия.

В тази сложна геополитическа обстановка е невъзможно да се раздели това, което се случва в Ирак и Ливан от прекратяването на бойните действия на хусите в Йеимен, които изглежда се подготвят тайно за нова конфронтация. Втвърдяването на позицията на „Хизбула“ в Ливан за запазване на оръжията ѝ, шумното появяване на проиранкските милиции след деветмесечно прекъсване могат да бъдат разбирани само в контекста на подготовката за ново противопоставяне между Израел и Иран. Следователно въпросът вече не е дали Тел Авив и Техеран ще се впуснат в нова война, а по-скоро кога ще избуне тя.

Интензивни руски доставки на оръжие по въздуха

Каква роля ще играе Русия този път? Ще остане ли безучастна към нейният ирански съюзник, или ще заеме различна позиция? Ливанската  Asas Media цитира западен политически източник, според който темпото на руските товарни полети се е увеличило след провала на усилията за провеждане на втора среща между президентите Тръмп и Путин, особено след като иранският ядрен въпрос стана тясно свързан с комплексни проблеми между Москва и Вашингтон. Съобщението на Техеран за намерението му да построи осем нови ядрени реактора, съвпадащо с края на споразумението от 2015 г. също допринася за ескалацията на конфликта със Запада. Източник от иракските служби за сигурност разкри пред Asas медия, че през последните два месеца Иран е засилил доставките на оръжие за фракциите в Ирак, по-специално иракските бригади на "Хизбула", "Асаиб Ахл ал-Хак", движението "Надежда" и бригадите на Имам Али. Това се случва в контекста на две посещения на командира на силите „Кудс“ на иранската революционната гвардия Исмаил Каани в Ирак, които се състояха извън медийното внимание през последните седмици. Добре информирани иракски източници посочват, че Каани е информирал лидерите на иракските милиции, че тяхната роля ще бъде ключова в евентуална конфронтация с Израел и САЩ и че Революционната гвардия разчита на иракския фронт повече от всеки друг фронт в региона. Той твърдял, че новите оръжия, които Иран е започнал да доставя на тях, ще бъдат от съществено значение при всяка конфронтация, тъй като Иран смята, че избухването на втори кръг от боеве може да означава „дълга и мъчителна война“.

На фона на нарастващото напрежение в региона и все по-ясното ескалиране на военните действия, Израел и Иран ускоряват темпото, за да преработят правилата за водене на военни действия. Израел взе решение за спешен план за укрепване на въздушните си сили. Планът включва закупуването на два допълнителни самолета за въздушно презареждане KC-46 с цел разширяване на въздушните операции до така наречения „трети кръг“, т.е. отдалечени райони, включително Иран, Йемен, части от Пакистан и Африканския рог.