Джон Б. Гудинаф, професор в Тексаския университет в Остин, лауреат на Нобелова награда за химия за разработването на литиево-йонната батерия, почина в неделя на 100-годишна възраст, съобщи Ройтерс. 

Откритието на проф. Гудинаф доведе до революцията в областта на безжичните технологии и постави електронни устройства в ръцете на хората по целия свят. През 2019 г. проф. Гудинаф стана най-възрастният човек, получил Нобелова награда - на 97 години. Той я спечели съвместно с британеца Стенли Уитингам и японеца Акира Йошино. 

"Наследството на Джон като блестящ учен е неизмеримо - неговите открития подобриха живота на милиарди хора по света", написа президентът на Тексаския университет в Остин Джей Харцъл на сайта на учебното заведение.

"През многото десетилетия на своята кариера той беше лидер в авангардните научни изследвания и не спираше да търси иновативни решения за съхранение на енергия. Работата на Джон и неговата отдаденост на нашата мисия са най-доброто отражение на стремежа ни като представители на университета - че това, което започва тук, променя света - и той ще липсва много на нашата общност на Тексаския университет."

Джон Гудинаф е роден през 1922 г. в Германия. Родителите му са американци и той израства в САЩ. През 1944 г. получава бакалавърска степен по математика от Йейлския университет. След като служи като метеоролог в американската армия, Гудинаф защитава магистърска степен и докторска степен през 1952 г., и двете по физика в Чикагския университет. В Чикагския университет той учи при нобеловия лауреат Енрико Ферми и Джон А. Симпсън. 

Гудинаф започва кариерата си в лабораторията "Линкълн" на Масачузетския технологичен институт през 1952 г., където работи 24 години и полага основите на разработването на компютърната памет с произволен достъп (RAM).

Изявява се като пионер в областта на орбиталната физика и един от създателите на съвременната теория на магнетизма, станала известна като правилата на Гудинаф-Канамори. Тези правила дават практически насоки при изследването на магнитни материали и имат огромно влияние при разработването на устройства в телекомуникациите.

След Масачузетския технологичен институт Гудинаф става професор и ръководител на Лабораторията по неорганична химия в Оксфордския университет. По това време той прави литиево-йонното откритие. В Тексаския университет в Остин постъпва през 1986 г.  Най-новите му разработки, заедно с екипа му,  са за авангардни начини за съхранение на енергия, като "стъклена" батерия с електролит в твърдо състояние и литиеви или натриеви метални електроди, пише БТА.