Венецуелската опозиционна лидерка и носителка на Нобеловата награда за мир Мария Корина Мачадо се завърна във Венецуела след месеци в изгнание. В неделя тя се появи публично за първи път от декември, когато замина за Норвегия, за да получи отличието си, предаде Асошиейтед прес. 

„Тук съм. С вас“, написа Мачадо в социалните мрежи.

Тя посети църква в щата Лара, западно от столицата Каракас, където бе посрещната с аплодисменти и възгласи от поддръжници. По-късно пристигна в Каракас, където хиляди хора се събраха, за да я приветстват.

Друг водещ представител на венецуелската опозиция, Едмундо Гонсалес, заяви в социалната мрежа X, че скоро ще бъде до нея.

„Днес е много важен ден за венецуелците. Нашият суверенен глас се завръща с нея, за да води и направлява този процес“, написа той.

Завръщането на Мачадо идва на фона на несигурен демократически преход за страната. След като американските военни свалиха от власт президента Николас Мадуро през януари, управлението пое Делси Родригес - дългогодишна негова съюзничка, която получи подкрепата на администрацията на Доналд Тръмп. Първоначално тя бе назначена за временен президент за срок до 90 дни, като венецуелският Върховен съд допусна мандатът ѝ да бъде удължен с още 90 дни с решение на контролираното от управляващите Национално събрание. То обаче не гласува удължаването и въпреки това Родригес остана на поста и не насрочи избори.

Сега Мачадо и съюзниците ѝ настояват правителството да определи дата за президентски вот.

Преди провеждането на нови избори обаче, американски представители наблягат върху стабилизирането на икономиката и възстановяването на институциите, включително съдебната система и избирателните органи. Държавният секретар на САЩ Марко Рубио заяви, че условията, позволили безопасното завръщане на Мачадо, са пряк резултат от подкрепените от Вашингтон преговори за помирение. По думите му САЩ очакват да бъдат зачитани свободите на всички политически сили във Венецуела и определят преговорите като най-добрата възможност от 30 години насам за постигане на свободни и честни избори и трайна демокрация.

Попитан за завръщането ѝ, президентът Доналд Тръмп заяви, че не знае подробности, но се надява тя да е в безопасност.

Мачадо му подари своя Нобелов медал, въпреки че американската администрация избра да работи с Родригес, вместо да подкрепи опозиционната лидерка в управлението на страната.

Според Брайън Фонсека, експерт по Венецуела и преподавател в Международния университет на Флорида, завръщането на Мачадо има преди всичко символично значение, докато не настъпят институционални промени и не се осигури пространство за демократичната опозиция. Според него появата ѝ може да усложни стратегията на Вашингтон за постепенен политически преход във Венецуела. 

По информация на The Wall Street Journal в американската администрация съществуват опасения, че присъствието ѝ може да предизвика конфронтация с Родригес и да застраши договореностите, които позволяват на САЩ да разширяват достъпа си до венецуелския петролен сектор. Американският президент все по-тясно си сътрудничи с временната президентка, включително по отношение на петролните сделки и привличането на милиарди долари инвестиции.

Вашингтон подкрепя преговори за политически преход, в които участва друга опозиционна лидерка - Динора Фигера. Третият кръг от разговорите приключи миналата седмица със споразумения за преразглеждане на съдебни и правни реформи, но без график за президентски избори. Мачадо твърди, че е била изключена от преговорите и не желае да участва в тях, ако няма водеща роля.

„Няма план Б за рамката на прехода“, заяви пред WSJ американски представител, участващ в разговорите.

По думите на Фигера на Мачадо са били предложени възможности да се включи в преговорите, но тя е отказала при условията, които не ѝ осигуряват водеща роля.

Още през август, в интервю за изданието в Панама, Мачадо заяви, че не може да ръководи процеса от чужбина. Тя планира да обиколи 23-те щата на Венецуела и да възстанови мрежата си от местни поддръжници, за да мобилизира обществена подкрепа за демократичен преход.

Завръщането ѝ има и вътрешнополитическо измерение за Щатите. Републиканци от Флорида подкрепят завръщането на Мачадо с опасенията, че подкрепата на Тръмп за Родригес може да отблъсне венецуелските и кубинските избиратели преди междинните избори в САЩ.

Междувременно общественото недоволство във Венецуела остава високо. Според скорошни социологически проучвания две трети от венецуелците не одобряват управлението на Родригес. Страната продължава да се сблъсква с инфлация от 400% и повсеместни прекъсвания на електрозахранването. Проучване на AtlasIntel/Bloomberg отчита и спад на одобрението за Тръмп до 28% спрямо 53% през февруари.

Опозицията спечели изборите през 2024 г., но Мадуро остана на власт

Мачадо спечели първичните избори на венецуелската опозиция през 2023 г. с над 90% от гласовете и възнамеряваше да се кандидатира за президент през 2024 г. Властите обаче я лишиха от възможността да участва във вота срещу Николас Мадуро, който управляваше Венецуела от 2013 г. и бе обвиняван в авторитарно управление и потискане на опозицията. Той управляваше Венецуела от 2013 г. до 3 януари 2026 г., когато американските военни го заловиха и отведоха в САЩ, където беше изправен пред американски съд по обвинения, свързани с наркотрафик и оръжия. Така, на мястото на Мачадо се кандидатира бившият дипломат Едмундо Гонсалес.

Според изборните протоколи, събрани от опозицията и потвърдени от международни наблюдатели, Гонсалес е получил над два пъти повече гласове от Мадуро. Контролираният от управляващите Национален избирателен съвет обаче обяви Мадуро за победител, а властите отказаха да публикуват пълните протоколи, което предизвика международни критики и протести във Венецуела.

Последвалите протести бяха потушени с репресии. Над 2000 души, включително служители на изборната администрация, бяха задържани в дните след вота. Докладвани бяха насилствени изчезвания, изтезания и други нарушения на човешките права.

През януари американските военни заловиха Мадуро в Каракас и го отведоха в Ню Йорк.

Мачадо се укриваше във Венецуела в продължение на 11 месеца, след като през януари 2025 г. бе задържана за кратко след протест срещу планираната клетва на Мадуро за нов президентски мандат. През декември тя напусна страната и замина за Норвегия, където получи Нобеловата награда за мир за ненасилствената си съпротива срещу авторитарното управление.

Според партията ѝ Мачадо е направила седем неуспешни опита да се завърне във Венецуела. Сред тях е имало план да пътува с наета лодка, но операторът отменил пътуването с аргумента, че плавателният съд не е годен за навигация. При друг опит екипът ѝ планирал тя да лети до карибския остров Кюрасао и оттам да продължи с моторна лодка към Венецуела, но на самолета ѝ не било разрешено да кацне.

Опозиционни активисти обвиняват венецуелските власти, че са възпрепятствали завръщането ѝ. Правителството отрича тези твърдения. Представители на администрацията на Тръмп също отхвърлят обвиненията, че са я спирали, но признават, че са я съветвали да не се връща заради опасения за сигурността ѝ.

Завръщането на Мачадо има силно символично значение, но остава неясно каква политическа свобода ще ѝ бъде предоставена и дали то ще доведе до реален напредък към избори. Основното искане на опозицията остава непроменено: определяне на дата за президентски вот и възстановяване на демократичния процес във Венецуела.