Отдайте се на блажена почивка в Сардиния – един скъпоценен камък насред Средиземно море!

Хенинг Клювер ви кани на пътешествие, за да ви разведе из най-живописните кътчета и тайни пещери в Сардиния, да ви запознае с модни дизайнери и награждавани автори, да разкаже за архитектурата, зашеметяващите фестивали и традиции в това изумително средиземноморско райско кътче, както и за кулинарните изкушения, които ви очакват там.

Островът се отличава от всеки друг с пъстротата и разнообразието си – от университетското градче Сасари, превитите от вятъра дъбови гори на север, красивите плажове на запад или овчарските планински селца във вътрешността, до изумруденото крайбрежие Коста Смералда на изток, богатите маслинови горички в равнините и палмовите дръвчета на юг в Каляри...

Настанете се удобно с чаша вино и се насладете на изящния разказ на Клювер.

Хенинг Клювер пише за различни страни. Автор е на десет книги, сред които „Италия отвъд клишетата“. Съпругата му е родом от Сардиния.

Представяме ви откъс от "Сардиния - люлката на щастието":

„Кънтри шик“ в градския пейзаж

Що се отнася до сцените, на които остров като Сардиния се представя впечатляващо, природата е главният герой, а градовете обикновено играят поддържащи роли. Каляри със сигурност може да се похвали с прекрасно разположение на залива Голфо дели Анджели; ако се приближите до Боза откъм Макомер, ще ви привлекат (сега) цветните и спретнати редици от къщи, които се извиват по хълма, докато се спускате в долината Темо; старият град на Алгеро е очарователен, а има и места като Гавои в Барбаджа Ололаи, които са се облагородили подобаващо. Неопитомената градска красота е присъща и за Кастелсардо и неговото castello, високо над морето на северния бряг, но точно тук се усеща опасността от загуба на идентичност, когато човек се отдаде изцяло на туризма, а магазинчетата за сувенири, ресторантите и бутиците опустошават градския живот. За щастие, в Кастелсардо има и улички, които все още не са се „поддали“.

През първите десетилетия след Втората световна война много населени места и градове се развиват „бясно“, като строят каквото могат, но често с лоши или неподходящи материали и ако не пестят от камъни, то пестят от архитектите. Някои къщи изглеждат така, сякаш са били изградени още при полагането на зидовете. Дори и днес, когато парите свършат, хората прекъсват строителството, а това понякога може да продължи цяло поколение и да остави сградите полузавършени и неизмазани. Освен това понякога е трудно да се придвижваш по улиците, които все още се строят за магарета, коне и каруци с волове, а не за обособени потоци от автомобили и пешеходци.

В Нуоро традиционно има два квартала, разположени един срещу друг: Сан Пиетро (Santu Predu), кварталът на овчарите и земевладелците, и Сеуна, кварталът на фермерите и селскостопанските работници. Сан Пиетро е бил кварталът на богатите и е лесно разпознаваем и днес. От друга страна, селският квартал Сеуна става жертва на строителния подем през ХХ век. Ако се поразходите из уличките на Сан Пиетро, на някои места все още можете да усетите духа на града, както го описват Салваторе Сата („Денят на Страшния съд“) или Грация Деледа преди него (например в „Козима“). Къщата, в която е родена Деледа, се намира в центъра на Сан Пиетро и може да бъде посетена. Но понякога дори и малки промени са достатъчни, за да направят неприятно впечатление и да променят квартала: PVC-врати, клинкерни тухли1 или пристроени веранди в момента изпълват Сан Пиетро с така наречения стил „кънтри шик“. Така го нарича архитектът Антонело Куку от издателство „Илисо“, със седалище в Нуоро. Разбира се, живите градове не могат да бъдат музеи – те се променят, а заедно с тях се променяме и ние. Но означава ли това, че лошият вкус трябва да триумфира?

В своето градоустройствено развитие Сасари сякаш се е завъртял няколко пъти около собствената си ос, така че начинаещият се замайва при опитите си да се ориентира. Това, което не забелязвате отначало, е тесният контакт на града с водата и многото извори, както и че е имал богати градини и насаждения. Това се вижда от така наречения Valle di Rosello – зелена долина с ширина около 50 метра, разположена непосредствено до старата градска стена, която може да се види от улица „Джовани Пасколи“, над която има мост. Грозните следвоенни сгради са разположени от двете страни на доста запустялата местност, но въпреки това тук са се отглеждали портокали и са се събирали маслини. На няколко места дори още могат да се видят останки от старите градински насаждения. На ръба на долината, точно под моста, се намира най-красивият фонтан на Сасари – Фонтана ди Розело (фонтана на Розело), от края на Ренесанса. По този начин един от малкото ренесансови паметници в Сардиния е изместен двойно – от градския пейзаж и от спомените.

Заедно със съмишленици, агрономът Мария Грация Марас инициира проект за модернизиране на Вале ди Розело, която и днес свързва града с овощните градини и лозята в околността. Внимателното усвояване на долината, новите насаждения и изграждането на пешеходна алея биха могли да върнат на Сасари достойнството на града градина, какъвто някога е бил.

Сасари, разбира се, Каляри, а след това Сулчис, около Карбония, но също така Ористано и Олбия са агломерации, които през последните десетилетия се разрастват бурно. За да стигнете до центъра, трябва наистина да си проправите път през уродливостта и големия трафик на тези пространства. Но въпреки всички трудности, пътуването си заслужава, защото винаги има пиаца, дворец, църква, малък парк, гледка или просто сладоледаджийница, които да откриете. Ако търсите приятно, тихо място в сърцето на Каляри, което все още не е превзето от туристите и уличните кафенета, ще го намерите недалеч от железопътната гара, на осеяния с дървета и подвеждащо невзрачен площад Пиаца дел Кармине, където хората от квартал Стампаче се събират, а на обикновените дървени пейки можете да почетете книга или вестника си. Големият правоъгълен площад, в центъра на който има статуя на Дева Мария, напомняща за догмата за непорочното зачатие, е създаден през първата половина на XIX век по време на разширяването на Стампаче. Разположението му и стилът на заобикалящите го дворци разкриват пиемонтско мислене. Но площадът със сигурност не е най-лошото нещо, което савойците оставят след себе си в Сардиния.