ВАС хвърля в коша жалба срещу избора на Борислав Сарафов за изпълняващ функциите „главен прокурор“, обявиха от съда. Приема се, че лицето - адвокатът Юлиан Дацев - няма личен правен интерес в това.

Според Дацев, който предлага себе си за поста, един следовател - какъвто е Сарафов - не би трябвало да може да стане главен прокурор, а ако може, значи би трябвало да допуснат и един адвокат да заеме поста на обвинител №1.

Сарафов може да е заместник на главния прокурор, но не е прокурор, подчертава адвоката.

Върховните съдии отговарят на това с интересна теза:

"Изпълнението на функциите от заместника на административния ръководител представлява заместване по силата на неговата длъжностна характеристика."

Както Клуб Z писа, правосъдният министър Атанас Славов също заплаши, че ще атакува решението на прокурорската колегия пред ВАС. Прокурорите сложиха Сарафов на стола на Гешев на извънредно заседание, по най-бързата писта.

Ето и пълното решение на ВАС:

Върховният административен съд остави без разглеждане жалбата на адвокат Юлиян Дацев срещу решението на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет по т. 1.1 от протокол № 21 от заседанието от  16.06.2023 г., с което Борислав Боби Сарафов – директор на Националната следствена служба и заместник на главния прокурор по разследването е определен за изпълняващ функциите „главен прокурор на Република България“.

Върховните магистрати приемат, че жалбоподателят няма личен правен интерес от обжалването на акта на Прокурорската колегия на ВСС за избора на временно изпълняващ длъжността „главен прокурор“. 

Според т. 1 от решение № 21 от 26.10.1995 г. на Конституционния съд по конституционно дело № 18/1995 г., чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България урежда правото на съдебна защита на гражданите и юридическите лица срещу административни актове, които ги засягат. 3адължително конституционно условие е обжалваният акт да засяга лицето, което го обжалва. Наличието на такова "засягане" е необходимото условие за възникване на процесуален правен интерес от съдебно обжалване. Нормата на чл. 147, ал. 1 от АПК предвижда, че право да оспорват административния акт имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения. Нарушаване е прекратяване или ограничаване на субективни права или свободи, отказ да се издаде акт, който е условие за възникването и упражняването на субективни права, създаване на нови или разширяване на съществуващите задължения, а под застрашаване се има предвид предстоящо нарушаване, което все още не е налице.

Практиката на ВАС е приела, че заместникът на административния ръководител изпълнява и неговите функции, докато те бъдат поети от лицето, определено от съответната колегия на ВСС за изпълняващ функциите на административен ръководител. Изпълнението на функциите от заместника на административния ръководител представлява заместване по силата на неговата длъжностна характеристика (определение № 7760 от 27.06.2016 г. по адм. д. № 6153/2016 г., VІ отд. на ВАС). Анализът на нормативната уредба и на цитираната практика на КС и ВАС сочи, че задължителна материалноправна предпоставка за определяне на лицето за заместник по смисъла на чл. 175, ал. 4, изр. второ от Закона за съдебната власт е същото да е придобило и да притежава качеството магистрат.

В случая обаче липсват твърдения, данни и доказателства за заемането на магистратска длъжност от жалбоподателя. На основание чл. 195, ал. 1, т. 4 от ЗСВ е налице несъвместимост между заемането на магистратска длъжност и упражняването на свободна професия, каквато е адвокатската професия (съгл. § 1, т. 29 от ДР на ЗДДФЛ). Посочените обстоятелства преклудират възможността за заемането на тази длъжност от друго лице, включително адвокат, какъвто е жалбоподателя, и в този смисъл отмяната на обжалвания акт няма да доведе до търсеното от жалбоподателя непосредствено, действително и незабавно удовлетворение, т.е. жалбоподателят няма пряк правен интерес от обжалването на акта.

ВАС прекратява административно дело № 6374 от 2023 г., като определението може да се обжалва с частна жалба пред пред петчленен състав на съда.